— Сядай, Настюша, готов съм. Ще празнуваме твоето бойно кръщение — тържествено произнесе той.
Тя притисна буза о рамото му.
— Слънчице мое — нежно му прошепна, учудвайки самата себе си, — ненагледни мой, ти си най-добрият от всички. Няма да те заменя за никого на света.
— Че кой ще се изкуши от теб, такава мързелива и без капчица домакински способности — пошегува се Льоша, опитвайки се да прикрие колко дълбоко е трогнат.
Докато Настя Каменская се възстановяваше, къпейки се във вълните на грижите, с които я обграждаше Льоша, на „Петровка“ кипеше работа. След задържането на Гала се водеха интензивни разпити на Павлов, Рудник и Муртазов. Вече можеше да се изясни и въпросът с фамилиите и с това кой друг като Антон е правил списък, но два месеца по късно, докато е бил в състава на бригадата, провеждаща инспектираща проверка в Енск. Делото се разплиташе с главозамайваща скорост, чувстваше се остър недостиг на хора, но Гордеев не искаше да закача Настя поне до утре. Освен това бе изпратил и двама души у Ларцев да му помогнат в подготовката на погребението и за панихидата на жена му.
Виктор Алексеевич сам разпитваше Гала. Още при задържането му беше разбрал, че този човек умее да губи достойно. Не беше оказал никаква съпротива, не се беше правил на възмутен и упорито държеше на своето: негов познат го помолил да му съдейства при уреждането на деликатна работа. Работата се състояла в това, че някаква журналистка с тъмно минало се опитвала да изкопчи пари от един напълно почтен човек и този човек искал в момента на предаването на парите да присъства негово доверено лице. Освен това бил помолен да се запознае по-отблизо с журналистката и да разбере дали тя не блъфира и може ли да й се вярва. И това било всичко — нищо криминално. Не се вмъкнал с взлом при нея, тя сама му отворила вратата и го пуснала, а на сутринта съвсем доброволно тръгнала с него извън града.
Самата засада на вилата беше доказателство за Гала, че са подслушвали жилището, в което бе прекарал нощта. Но той смяташе, че всичко, което бе казал, се вмества в тази версия. Освен, разбира се, това, за което бяха говорили под шума на леещата се вода. Той не можеше да си изясни ролята на Лариса. Беше готов да се закълне, че тя не го беше провокирала, не се беше опитвала да каже на глас нещо, което не бива, не му беше задавала коварни въпроси. Държала се бе точно като човек, който лесно се нагажда към ситуацията, който иска да си получи парите и не желае излишни неприятности. Но пък от друга страна, невъзможно бе да не е знаела, че жилището й се подслушва. Значи все пак е свързана с милицията.
Гала спокойно и обстоятелствено даваше показания и се придържаше към своята линия на поведение. Той добре си спомняше, че беше докосвал бележника и листите само с ръкавици и не би трябвало да има по тях негови отпечатъци, разбира се, ако не беше сгафил някъде. При това тези книжа не бяха иззети от него, а намерени във вилата на Павлов. Така че имаше шанс да им се изплъзне. Вярно, че му бяха направили биологическа експертиза, но резултатите още не бяха готови и можеше още малко да поразиграва ченгетата.
Гала добре знаеше, че каквито и показания да даде, ще доживее най-много до края на следствието, след това онези щяха да го намерят. Но той не се канеше да живее толкова дълго. При обиска по време на задържането му бяха взели всичко от джобовете, включително и спасителната таблетка с цвят на салата. Но той щеше да намери начин да си я върне. В края на краищата това не бе чак толкова сложно. Пакетът с иззетите вещи беше върху бюрото на Гордеев.
Виктор Алексеевич също не форсираше събитията. Той подробно го разпитваше за Павлов и за причината, поради която са го шантажирали за пари. Като че ли напълно бе повярвал на версията му или поне задаваните от него въпроси не излизаха от рамките на тази версия.
Най-сетне Гала реши, че е настъпил моментът.
— Имам една молба, ако ми позволите — обърна се към полковника.
— Моля — с готовност се отзова той.
— При обиска ми взеха лекарството, бих искал да си го изпия, боли ме стомахът. Може ли?
— Разбира се, разбира се — засуети се Гордеев, отваряйки пакета. — Това ли е?
Той извади „салатовото“ хапче и му го подаде с чаша вода.
— Ако трябва, да извикаме лекар? — загрижено го попита.
Гала се усмихна, поклати глава и сложи таблетката в устата си.
След работа Коля Селуянов и Юра Коротков решиха да изпият по едно кафе, преди да се приберат по домовете си.