— Погледни на Аска в бюрото, тя има цял буркан нес — каза Коротков и подаде на колегата си ключовете от кабинета на Каменская.
— Ще ме убие — поклати глава Селуянов.
— Ти ще се разкаеш и няма да те убие. Върви, върви — засмя се Коротков.
Сръбвайки от горещата тъмна течност, Селуянов попита:
— Какъв беше този фокус с цифрите? Аз така и не го разбрах.
— Никой нямаше да го разбере, ако Настя не бе споменала теоремата на ферма. Тогава Колобок се сети, че трябва да позвъним на Льошка Чистяков. Оказа се, че още във физико-математическата гимназия, където учели заедно, били правили упражнение да намерят формулата на простото число. Нещо такова, като при нас — да удариш петстотин от петстотин възможни. По принцип сигурно е постижимо, но засега май на никого не му се е удало. Тогава Аска предложила да намерят първо формулата на нечетното непросто число, а след това да тръгнат от обратното. Ти, казала, вземи числото девет, а аз ще взема числото петнадесет. Седели те, седели, решавали, решавали, а после отишли на кино. Гледали някакво френско криминале, сюжетът на което много приличал на нашия случай — престъпникът иска да подхвърли улики срещу някого и след това да инсценира самоубийство. И изведнъж Аска казала, че всичко й е толкова ясно, че дори не й се гледа вече, да си ходят, защото било по-интересно да търсят формулата на девет и петнадесет, отколкото да гледат филма. Та такава е историята. А аз като пълен глупак към какво ли не ги прикачвах тези цифри — и към адреси, и към номера на коли, и към телефони. Между другото, точно Льошка ни подсказа сцената пред билетната каса на гарата. Знаеш ли, когато хората са заедно толкова години, те си изработват някакъв техен език, непонятен за околните. Накратко, всички тези приказки, изречени пред касата, трябваше да означават — не блъскай отворена врата. Аска е умница и правилно ги превела от „птичи“ език на човешки — не влизай през вратата, която ще отключат, търси заключена.
— Но това е фантастика! — възхитено въздъхна Коля. — Понякога, като си представя на какво тънко косъмче виси цялата ни работа, чак страшно ми става. Ами ако този Чистяков не си беше вкъщи? Тогава какво?
— Смятай, че просто ни е провървяло. И си дай сметка колко пъти преди това е провървявало на Гала. Сега пак щеше да му провърви. Ако нямаше стечение на обстоятелствата, дело за смъртта на Филатова не би се възбудило.
— Да, балансът май не е в наша полза.
Гала седеше неподвижно пред Гордеев и се опитваше да си събере мислите. Изобщо не разбираше какво става. Уж му бяха казали, че смъртта ще бъде моментална и безболезнена. А какво излизаше?
Гордеев също мълчеше и внимателно наблюдаваше задържания убиец.
— Нещо не е наред ли? — рече му най-сетне. — Ако наистина ви боли стомахът, лекарството би трябвало да ви помогне. Това е темпалгин, много добро обезболяващо средство.
— Темпалгин? — разсеяно произнесе Гала. — От къде на къде темпалгин?
— Вижте, не мога да ви позволя да умрете насред кабинета ми — остро каза Гордеев.
От загрижеността му не остана и следа.
— Още през нощта подмениха „лекарството“ ви. Вие пък за съвсем калпави работници ли ни вземате? И замисълът ви беше разгадан още тогава.
— Лариса? — попита Гала само с устни.
— Разбира се — кимна полковникът. — Тя ви разиграваше като малко момченце и при това намери възможност да ни съобщи за вашите планове.
— Моите поздравления — усмихна се криво Гала. — Професионализмът на нашата милиция расте пред очите на изумената публика.
— Недейте, моля ви. Нека не си отправяме взаимни оскърбления. Нали аз не ви казвам колко много е паднал вашият професионализъм и колко грешки и глупости направихте. И още повече грешки направи вашата организация, но вече с наша помощ. Ние ви принудихме да действате в непривични за вас условия, накарахме ви да се занимавате с това, което по-рано не сте правил и не умеете да го правите. Затова сега сте тук, а не в самолета Москва-Баку.
— Муртазов?
— Естествено. Никой ли не ви е учил, че не бива да плашите бизнесмените с такива методи? Те затова и преуспяват в търговията, защото психиката им е нормална, а главите им — трезвомислещи. Добре могат да смятат, при това не само пари. А вие не умеете да се разбирате с хората, това не е по вашата специалност. Същината на вашата професия е да лишавате от живот хора, с които други ваши колеги не са могли да се разберат. Няма универсални специалисти. Случва се дори докторът на техническите науки да не може да си поправи кранчето вкъщи. А вие действахте толкова неграмотно, че дори една жена успя да се справи с вас.