Кирил Кадийски
Стефан Маларме — живот в дати
1842, 18 март — ражда се Етиен-Стефан Маралме, син на Нюма Флоран Жозеф Маларме (1805–1863), заместник-началник в Регистратурата, и Елизабет Фелиси Демолен (1819–1847).
1847, 2 август — умира майката на поета.
1848 — бащата се оженва повторно.
1852 — Стефан е даден в религиозен пансион в Паси.
1854 — първи литературни опити (ученически съчинения): „Златният потир“ и „Ангел-хранител“.
1856 — в пансиона на лицея в Санс.
1857 — умира сестрата на поета Мария (родена 1844).
1858 — Кантата за първото причастие в пансиона в Санс.
1859 — в класа по риторика, пише „Между четирите стени“.
Октомври — в класа по логика.
1860 — Свързва се с Емил Дешан, представител на късните романтици и съсед на семейство Демолен във Версай. Съставя поетическа антология от 8000 стиха и се опитва да превежда Едгар По. През ноември получава бакалавърска степен.
1861 — Семейството се премества в Санс.
Октомври — Еманюел дез-Есар е назначен в лицея в Санс.
1862, януари-февруари — първи публикации: текст върху Парижки стихове от Дез-Есар, стихотворението Писъмце.
Април-май — начало на кореспонденцията с Йожен Льофебюр и Анри Казалис. Публикува заедно с Дез-Есар Кръстопътят на госпожиците — отзвук от разходка до Фонтенбло.
Юни — ухажва една немска гувернантка, Мария Герхард.
Ноември — заминава за Лондон и се установява там заедно с Мария.
1863, април — умира бащата на поета.
10 август — Маларме се жени в Лондон за седем години по-възрастната от него Мария Герхард.
Ноември — получава диплома за преподавател по английски език и е назначен в лицея в Турнон (Ардеш).
1864, лятото — в Авиньон се запознава с провансалските писатели Теодор Обанел, Жозеф Руманий, Фредерик Мистрал.
Октомври — започва Иродиада, малко преди това се ражда дъщеря му Жьонвиев (19 окт.)
1865 — няколко месеца след Иродиада започва Следобедът на един фавън с надеждата да го постави на сцена.
Октомври — след като Банвил и Коклен отхвърлят Иродиада, Маларме се захваща отново с нея, но „вече не като трагедия, а като поема“.
1866, януари-март — работи върху Старото въведение към Иродиада.
Април — престой в Кан, при Льофебюр. Докато работи над Иродиада, у него настават дълбоки интелектуални промени, сблъсква се с проблема за Небитието и човешкото съществувание.
12 май — десет негови стихотворения са отпечатани в Съвременният Парнас.
1867, 14 май — писмо до Казалис, в което съобщава, че не е вече това, което е бил и че е стигнал до Чистата концепция и до идеята за Духовната вселена.
31 август — умира Шарл Бодлер.
Октомври — назначен е в лицея в Авиньон.
1868, април — пише до Франсоа Копе за Мечтата в нейната идеална голота и за чистата творба, както и за тяхната неосъществимост.
Май — писмо до Льофебюр.
18 юли — изпраща сонет на Казалис.
1869 — чете Декарт.
Март — изпраща фрагмент от Иродиада в Съвременният Парнас.
Ноември — първо споменаване на Igitur, начало на преодоляване на кризата, свързана с абсолютното. Интерес към езикознанието.
1870, януари — излиза в отпуска, по негова молба, до септември 1871 и се занимава с лингвистични проблеми.
Август — чете Igitur пред Мандес, Жюдит Готие и Вилие. На връщане от Люцерн — при Вагнер.
1871, юли — ражда се Анатол.
Октомври — след много опити да се откаже от преподавателската дейност е назначен в лицея „Кондорсе“ и се установява в Париж, на улица „Москва“, №29.
1872, юни-октомври — публикува преводите си на осем стихотворения от Едгар По.
23 октомври — умира Теофил Готие.
1873, април — запознава се с Мане.
Октомври — Погребална наздравица в Гробницата на Теофил Готие.
1874, август — първи престой във Валвен, край Фонтенбло.
Септември — започва да излиза Последна мода, изцяло списван от Маларме. Издадени са осем броя от вестника.
1875, януари — установява се на улица „Ром“.