1892, март — Започва да сътрудничи на Нейшънъл Обзървър (дванадесет хроники до юли 1893).
15 ноември — Стихове и проза, с дата 1893, при Перен, с фронтиспис от Уистлър.
1893, февруари — председателства седмата сбирка на Ла Плюм, където вдига тост, станал първообраз на сонета Поздрав.
15 юли — второ издание на Стихове и проза.
4 ноември — Маларме се пенсионира.
1894, февруари-март — „Музиката и литературата“ — лекция, изнесена в Университетите в Оксфорд и Кеймбридж (публикувана през октомври от Перен).
17 юли — Умира Льоконт дьо Лил. Маларме е избран на негово място за председател на комитета за изграждане на паметник на Бодлер.
8 август — посочен е за свидетел от Феликс Фенеон по време на процеса срещу Тридесетте (свързан с атентатите на анархистите).
17 август — публикация върху „Литературния фонд“ във Фигаро.
12 ноември — изпраща на Дьоман макета за „Поезия“.
22 декември — първо изпълнение на Прелюд към Следобедът на един фавън от Дебюси.
1895, 1 януари — Гробницата на Шарл Бодлер в Ла Плюм.
15 януари — Посвещение на Пюви дьо Шаван в същото списание.
1 февруари — първите десет „Вариации по зададена тема“ в Ла Ревю бланш.
3 август — Душата във въздишка сбита… (Фигаро, в отговор на анкета за свободния стих).
1896, 8 януари — умира Верлен. Маларме произнася надгробна реч.
27 януари — Маларме е избран за Принц на поетите.
15 май — „Артюр Рембо“, писмо до Харисън Роудс, Дъ Чап бук, Чикаго.
22 май — председател на комитета за издигане на паметник на Верлен.
1 септември — „Тайнството на словото“ в Ла Ревю бланш, в отговор на публикацията на Пруст „Против неяснотата“ в същото списание.
1897, 1 януари — Гробницата на Верлен (Ла Ревю бланш).
Май — Игра на зарове в списание Космополис.
1898, 23 февруари — приятелско писмо до Зола след неговото осъждане.
16 април — Възпоменателен албум, съдържащ сонета за Вашку да Гама (С единствена грижа за път…).
10 май — заема се с Иродиада, с която се занимава до смъртта си.
9 септември — Стефан Маларме умира във Валвен в резултат от задушаване. Иродиада остава незавършена и Поезия излиза посмъртно, през 1899 г.