— Добре, сладурче — казах. — Ако се разкараш от мен, ще те нахраня.
Боб може да не разбира всички думи, но никога не обърква смисъла, когато става въпрос за ядене. Ушите му щръкнаха и очите му засияха. След секунда вече бе скочил от леглото и танцуваше весело из стаята.
Сипах му голяма купа кучешка храна и напразно затърсих човешка. Нямаше кифлички или бисквити, нито овесени ядки. Майка ми винаги ме изпраща с голяма торба храна, но снощи, когато си тръгнах от дома й, мислите ми бяха заети с Лорета Ричи и забравих торбата на кухненската маса.
— Погледни само — казах на Боб. — Пълен провал съм като домакиня.
Боб ми отвърна с поглед, който можеше да означава: „Е, скъпа, не може да си толкова лоша, след като успя да ме нахраниш.“
Нахлузих джинсите и ботушите, метнах дънково яке над пижамата и сложих каишката на Боб. После го повлякох надолу по стълбите и към колата, за да го заведа до къщата на най-върлия си враг, Джойс Бърнхард, където да се изака. Това ме отърваваше от събирането на лайната с лопатка и ми доказваше, че все пак съм постигнала нещо. Преди години бях хванала Джойс да се чука със съпруга ми (вече бивш) на масата в собствената ми трапезария и от време на време обичам да се отплащам за любезността й.
Джойс живее на половин километър от мен, но разстоянието е достатъчно голямо, за да си помислиш, че си попаднал в друг свят. Джойс получи доста щедри издръжки от бившите си съпрузи. Всъщност съпруг номер три беше изпълнен с такова нетърпение да я разкара от живота си, че й остави цялата си къща. А тя е солидна постройка, разположена в квартал с преуспяващи професионалисти. Къщата е от червени тухли с елегантни бели колони, които поддържат покрива над предната врата. Напомня слабо на Партенона. В квартала има строги закони за събирането на кучешки екскременти, затова ние с Боб посещаваме Джойс само под прикритието на тъмнината. Или, както в този случай, рано сутрин преди улицата да се събуди.
Паркирах една пресечка преди дома на Джойс. Двамата с Боб се промъкнахме тихичко в предния й двор, той си свърши работата, върнахме се в колата и отпратихме към „Макдоналдс“. Добрите дела трябва да се възнаграждават. Хапнах едно кексче с кафе, а Боб получи кексче и ванилов шейк.
След всичките тези дейности се почувствахме изтощени, затова се прибрахме у дома. Боб подремна, а аз взех душ. Сложих си малко гел на косата и я стиснах, така че се получиха доста къдрици. После се заех със спиралата и очната линия и свърших с гланц за устни. Можеше и да не разреша никакви проблеми днес, но поне изглеждах дяволски добре.
След половин час двамата с Боб влетяхме в офиса на Вини, готови за работа.
— Охо, Боб е на работа — каза Лула и се наведе да го почеше по главата. — Здрасти, Боб, к’во става?
— Още издирваме Еди Дечуч — отговорих. — Някой да знае къде живее племенникът му Роналд?
Кони написа няколко адреса и ми подаде листа.
— Роналд има къща на улица „Чери“, но ще извадиш повече късмет, ако го потърсиш в работата по това време на деня. Ръководи компания за асфалтиране, наречена „Асовете на асфалта“. Намира се на улица „Фронт“, до реката.
Сложих адресите в джоба си, наведох се към Кони и сниших глас.
— Из улиците чува ли се нещо за Дуги Крупър?
— Какво например? — попита Кони.
— Ами това, че е изчезнал.
Вратата на кабинета на Вини се отвори и той подаде глава.
— Какво искаш да кажеш с това, че е изчезнал?
Погледнах Вини.
— Как пък чу това? Шепнех, а вратата ти беше затворена.
— Имам уши и в задника — отговори Вини. — Чувам всичко.
Кони прокара пръсти по ръба на бюрото.
— Дяволите да те вземат — наруга го тя. — Пак си сложил някъде бръмбар.
Обърна чашата с химикалки, прерови чекмеджетата си и изпразни съдържанието на чантата си на бюрото.
— Къде е бръмбарът, червей такъв? — обърна се тя към Вини.
— Няма бръмбари — отговори Вини. — Казвам ти, че имам добър слух. Истински радар съм.
Кони намери бръмбара, залепен за долната част на телефона й. Откъсна го и го размаза с приклада на пистолета си. После прибра оръжието в чантата си и изхвърли микрофона в боклука.
— Ей — извика Вини, — това е собственост на компанията!
— Какво става с Дуги? — попита Лула. — Няма ли да се яви в съда?
— Откаченяка каза, че двамата планирали да гледат кеча заедно на големия екран на Дуги, но той въобще не се появил. Откаченяка се страхува, че на Дуги му се е случило нещо лошо.
— За нищо на света не бих пропуснала да погледам на голям екран онези мъжаги, издокарани в прилепнали клинчета — каза Лула.
Ние с Кони се съгласихме. Едно момиче трябваше да е лудо, за да пропусне подобна съблазнителна гледка на голям екран.