— Е, може би, когато бяхме по-млади — усмихна се Зиги.
— И какъв е този неотложен въпрос?
— Двамата със Зиги сме добри приятели на Еди Дечуч — отговори Бени. — Всъщност тримата сме близки от много години. Та ние със Зиги се тревожим заради внезапното изчезване на Еди. Притесняваме се, че може да си има неприятности.
— Имате предвид неприятности, защото е убил Лорета Ричи?
— Не, не смятаме, че е така. Хората вечно обвиняват Еди, че е убил някого.
Зиги се наведе и прошепна тайнствено:
— Но това са само слухове.
Разбира се.
— Тревожим се, защото смятаме, че Еди не разсъждава трезво — каза Бени. — Изпаднал е в депресия. Отиваме да се видим с него, а той не иска да говори с нас. Никога не е бил такъв.
— Това не е нормално — обади се Зиги.
— Както и да е, знаем, че го търсиш, а не искаме Еди да пострада. Разбираш ни, нали?
— Не искате да го застрелям.
— Точно така.
— Почти никога не стрелям по хората.
— Понякога се случва, но се молим на Бога да не се случи с Чучи — каза Бени. — Опитваме се да предотвратим убийството на Чучи и…
— Хей — прекъснах го. — Ако Еди бъде застрелян, няма да е с мой куршум.
— Има и още нещо — добави Бени. — Опитваме се да намерим Чучи, за да му помогнем.
Зиги кимна.
— Според нас той трябва да отиде на лекар. Май се нуждае от психиатър. Решихме, че можем да действаме заедно с теб, тъй като и ти го търсиш.
— Разбира се — отговорих. — Ако го намеря, веднага ще ви уведомя.
След като го доставя в съда и го тикнат зад решетките.
— Чудехме се дали имаш някакви следи.
— Не. Абсолютно никакви.
— Мамка му, разчитахме, че знаеш нещо. Чухме, че си доста добра.
— Всъщност не съм толкова добра. Просто понякога имам късмет.
Нова размяна на погледи.
— Е, мислиш ли, че и сега ще имаш късмет? — попита Бени.
Трудно ми е да се чувствам късметлийка, когато току-що един старец се е изплъзнал от ръцете ми, намерила съм убита жена в бараката му и съм седяла цяла вечер с родителите си.
— Е, прекалено рано е да се каже.
В коридора се чу шум, после вратата се отвори и Откаченяка нахлу в стаята. Беше облечен в лилав ластичен гащеризон с качулка, а на гърдите му беше избродирано огромно сребърно О.
— Здрасти, маце — поздрави Откаченяка. — Опитах се да ти звънна, но въобще не се прибираш у дома. Исках да ти покажа новия си костюм на Супероткаченяк.
— Мамка му — изохка Бени. — Прилича на смахнат педал.
— Аз съм супергерой, пич — обясни Откаченяка.
— Суперпедал е по-вероятно. В този костюм ли бродиш по цял ден?
— В никакъв случай, пич. Това е тайният ми костюм. Нося го само когато изпълнявам специални мисии, но исках мацето да ме види в целия ми блясък, затова се издокарах в коридора.
— Можеш ли да летиш като Супермен? — попита Бени.
— Не, но мога да летя наум, пич. Нося се из космоса.
— Олеле, майко — изохка Бени.
Зиги си погледна часовника.
— Трябва да вървим. Ако научиш нещо за Чучи, ще ни се обадиш, нали?
— Разбира се.
Да бе!
Загледах ги докато излизаха. Приличаха на стара семейна двойка. Бени имаше поне двадесет килограма наднормено тегло и двойната му брадичка се стелеше над яката му. Зиги пък приличаше на скелет на пуйка. Допуснах, че и двамата живеят в Бърг и членуват в клуба на Дечуч, но не бях сигурна. Другото ми предположение беше, че и за двамата имаше данни в офиса на Винсънт Плъм, тъй като не си бяха направили труда да ми дадат телефоните си.
— Е, какво мислиш за костюма? — попита Откаченяка, когато Бени и Зиги си тръгнаха. — Двамата с Дуги намерихме цял кашон с такива. Мисля, че са за плувци или спринтьори, или нещо такова. Ние с Дуги не познаваме плувци, които могат да ги използват, затова решихме да си направим костюми на супергерои. Нали разбираш, можеш да ги носиш като бельо, а после, когато трябва да влезеш в ролята на герой, само си сваляш дрехите и си готов. Единственият проблем е, че нямаме пелерини. Сигурно заради това старците не разбраха, че съм супергерой. Нямам си пелерина.
— Не се мислиш наистина за супергерой, нали?
— Имаш предвид в истинския живот ли?
— Да.
Откаченяка ме изгледа втрещено.
— Супергероите са измислица, маце. Никога ли не си чувала това?
— Просто проверявах.
Бях ходила на училище с Уолтър Дъмфи Откаченяка и Дуги Крупър Прекупвача.
Откаченяка живее с още двама кретени в тясна къщичка на улица „Грант“. Тримата заедно образуват Легиона на загубеняците. Мислят само за марихуана и прелитат от една скапана работа на друга, живеейки ден за ден. Освен това са кротки и безобидни, и дори милички. Е, Откаченяка не ми е първа дружка, но поддържаме връзка, а когато пътищата ни се пресекат, той събужда у мен майчински чувства. Прилича ми на смахнато улично коте, което от време на време идва да го нахраниш.