Тя набра някакъв номер, свърза се с пейджъра на Рейнджъра и остави съобщение. После ми се усмихна.
— Не се тревожи. Рейнджъра ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш.
След около час седях срещу Маносо Рейнджъра в едно кафене в центъра. Правата му черна коса беше хваната на опашка. Бицепсите му изглеждаха издялани от гранит. Беше около метър и осемдесет, с мускулест врат и тяло, което казваше: „Не се закачай с мен“. Реших, че е към трийсетте.
Той се ухили.
— Значи според Кони бих могъл да те превърна в зъл и опасен агент по залавяне на обвиняеми, а? Тя ми каза, че трябвало да изкараш интензивния курс. Закъде толкова бързаш?
— Видя ли кафявия шеви до бордюра?
Рейнджъра завъртя очи към прозореца.
— Аха.
— Това е моята кола.
Той кимна развеселено.
— Добре, трябват ти пари. Нещо друго?
— Лични причини.
— Захващаш се с опасен бизнес. Тези лични причини трябва да са адски основателни.
— А ти поради какви причини се занимаваш с това?
Той вдигна небрежно ръце.
— Най-много за това ме бива.
Добър отговор. По-логичен от моя.
— Може би някой ден и аз ще стана добра. Но в момента мотивът ми е постоянната работа.
— Вини възложи ли ти беглец?
— Джоузеф Морели.
Рейнджъра отметна глава и се разсмя. Звукът отекна в малкото кафене.
— Олеле майчице! Шегуваш ли се? Няма начин да го пипнеш. Не си тръгнала след някой уличен боклук. Този тип е умен. И е много добър. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Кони каза, че си добър.
— Така е. Но ти никога няма да станеш добра като мен, сладурано.
И в най-добрите моменти търпението ми не е голямо, а това определено не бе един от тях.
— Позволи ми да ти изясня нещата — прекъснах го, като се наведох напред. — Безработна съм. Взеха ми колата. Хладилникът ми е празен. Може да ме изритат от апартамента ми. А всички тези неща никак не ми харесват. Не искам да си хабя енергията в празни приказки. Ще ми помогнеш ли, или не?
Маносо се ухили.
— Ще е адски забавно. Нещо като професор Хигинс и Илайза Дулитъл1 в Трентън.
— Как да те наричам? — попитах.
— Както ми казват всички. Рейнджъра.
Той взе документите, които бях донесла, после огледа внимателно договора за гаранцията.
— Започна ли вече проучването? Провери ли апартамента му?
— Нямаше го там, но извадих късмет и го открих в един апартамент на улица „Стейт“. Стигнах там тъкмо когато той излизаше.
— И?
— И той си тръгна.
— Мамка му! — изруга Рейнджъра. — Никой ли не ти каза, че трябва да го спреш?
— Помолих го да дойде в полицията с мен, но той каза, че не искал.
Нов весел смях.
— Сигурно нямаш оръжие, нали?
— Мислиш ли, че трябва да си купя?
— Добра идея — кимна той, все още ухилен, и продължи да чете. — Морели очистил някакъв тип — Зиги Кулеса. Използвал личното си оръжие, за да му вкара един 45-калибров куршум между очите, почти от упор — отбеляза той и ме погледна. — Разбираш ли нещо от оръжия?
— Знам само, че не ги харесвам.
— 45-калибров куршум влиза леко и чисто, но когато излезе, прави дупка колкото картоф. И навсякъде се пръскат мозък и костици. Главата на Зиги вероятно е експлодирала като яйце в микровълнова печка.
— Адски се радвам, че сподели това с мен.
Усмивката му озари помещението.
— Реших, че ще ти е интересно да го научиш.
Той се облегна и скръсти ръце на гърдите си.
— Знаеш ли нещо повече за случая?
— Според статиите от вестниците, които Морти Байърс е приложил към документацията, престрелката се състояла късно през нощта в жилищна сграда на „Шоу“. Преди малко повече от месец. Морели не бил дежурен и отишъл да посети Кармен Санчес. Морели твърди, че Санчес му се обадила по служебен въпрос и че когато стигнал до апартамента й, Зиги Кулеса отворил вратата и насочил пищов срещу него. Твърди, че застрелял Зиги при самозащита. Съседите на Кармен обаче разказали друга история. Няколко от тях се втурнали в коридора, когато чули изстрелите, и открили Морели, застанал над Кулеса с димящ пищов в ръката. Един от наемателите в сградата обезоръжил Морели и го държал до пристигането на ченгетата. Никой от наемателите не може да си спомни да е видял оръжие в ръката на Зиги, а и разследването не открило доказателства, че е бил въоръжен. Морели твърдял, че по време на престрелката в апартамента на Кармен имало втори човек, а трима от наемателите си спомнят, че са видели непознато лице, но очевидно мъжът е изчезнал преди полицията да се появи на местопрестъплението.
— Ами Кармен? — попита Рейнджъра.
— Никой не си спомня да я е видял. Последната статия е написана седмица след стрелбата и Кармен не се е появявала оттогава.