Паркирах и бързо се мушнах през задния вход. Морели не беше с мен и не ми се налагаше да се преструвам на смела, затова куцах и стенах по целия път до апартамента си. Изкъпах се, оказах си първа помощ и облякох тениска и шорти. Горният слой кожа на колената ми липсваше, а натъртванията бяха в интересно тъмносиньо и цикламено. Лактите ми бяха почти в същото състояние. Чувствах се като хлапе, което е паднало от колелото си. Чувах се как тананикам: „Мога да го направя“, а в следващия момент лежа на земята с две разранени колена и приличам на пълен идиот.
Проснах се по гръб на леглото. Това е позата ми за мислене, когато нещата не вървят. Има си определени предимства: мога да подремна, докато чакам в ума ми да се появи някоя гениална мисъл. Лежах дълго, но не ме осени нищо гениално, а пък бях прекалено възбудена, за да заспя.
Непрестанно си припомнях преживяването с Рамирес. Никога не бях нападана от мъж. Днешната случка бе унизителна и страшна и сега, когато се бях поуспокоила, се чувствах обидена и уязвима.
Зачудих се дали да не подам оплакване в полицията, но незабавно отпъдих тази идея. Хленченето пред властите нямаше да ми спечели репутация на твърд и закоравял ловец на престъпници. Не можех да си представя, че Рейнджъра би подал оплакване в полицията.
Признах си, че съм извадила късмет. Бях се отървала почти невредима.
Благодарение на Морели.
Тази мисъл ме накара да изстена. Ужасен срам бе да бъда спасена от него. И адски несправедливо. Но като се имаше предвид всичко, не се бях справила прекалено лошо. Занимавах се със случая от по-малко от четиридесет и осем часа, а вече бях намерила издирвания два пъти. Е, вярно е, че не бях успяла да го арестувам, но все още се учех. Никой не очаква от първокурсник по инженерство да построи идеален мост. Реших, че и аз заслужавам същото снизходително отношение.
Съмнявах се, че револверът някога ще ми свърши работа. Не можех да си представя как застрелвам Морели. Е, вероятно в крака. Но какви бяха шансовете ми да уцеля дребна движеща се мишена? Хич ги нямаше. Очевидно се нуждаех от не толкова смъртоносен начин за залавяне на плячката. Може би сълзотворният газ отговаряше повече на стила ми. На сутринта щях да отида в оръжейния магазин на Съни и да обогатя колекцията си от оръжия.
Часовникът на радиото ми показваше 5.50. Погледнах го тъпо и не осъзнах веднага какво значи това, после ме обзе ужас. Майка ми пак ме чакаше за вечеря.
Скочих от леглото и се втурнах към телефона. Не работеше. Не си бях платила сметката. Грабнах ключовете за колата от плота в кухнята и изфучах навън.
4.
Майка ми беше на верандата и размахваше ръце и крещеше. Не можех да я чуя от гърма на двигателя, но прочетох думите по устните й.
— Спри го! — викаше тя. — Спри го!
— Съжалявам — изревах в отговор. — Ауспухът е повреден.
— Трябва да направиш нещо. Чух те да идваш още преди три пресечки. Ще докараш старата госпожа Сияк до инфаркт. — Мама се намръщи. — Кой ти нашари така колата?
— Вандали на улица „Старк“ — обясних аз и я бутнах в коридора, преди да успее да разчете думите.
— Уха, страхотни колена! — възкликна баба Мазур и се наведе, за да ме огледа отблизо. — Миналата седмица гледах едно предаване по телевизията, мисля, че беше Опра Уинфри, и показаха няколко жени с такива колена. Казаха, че било от претриване в килим. Не успях обаче да разбера какво точно имат предвид.
— Господи! — изстена баща ми иззад вестника си.
Не беше нужно да казва нищо повече. Всички разбирахме мъката му.
— Не е от килим — отговорих на баба. — Паднах от ролерите си.
Не се притеснявах, че лъжа. Историята на злополучията ми беше дълга и богата.
Хвърлих бърз поглед към масата в трапезарията. Беше застлана с най-хубавата дантелена покривка на майка ми. Гости. Преброих чиниите. Пет. Завъртях очи към тавана.
— Мамо, кажи ми, че не си го направила!
— Какво да съм направила?
Звънна се и най-ужасните ми страхове се потвърдиха.
— Гости. Нищо особено — успокои ме майка ми и тръгна към вратата. — Не мога ли да поканя гости в собствената си къща?
— Това е Бърни Кунц — казах. — Виждам го през прозореца.
Майка ми застина и сложи ръце на кръста си.
— И какво му е на Бърни Кунц?
— Ами… като начало, той е мъж.
— Добре де, преживяла си разочарование. Това не означава, че трябва да се откажеш от мъжете завинаги. Виж сестра си Валери. Щастливо омъжена от цели дванадесет години. Има си и две прекрасни момиченца…