— Бабо, не си го заредила, нали?
— Разбира се, че го заредих — спокойно отговори тя. — Но оставих едната дупка празна, както правят по телевизията. По този начин не можеш да застреляш някого по погрешка.
Тя запъна ударника, за да ни демонстрира безопасността на действията си. Чу се силен трясък, от цевта блесна пламъче, а пилешкият скелет подскочи в чинията.
— Света Богородице! — изпищя майка ми, скочи и събори стола си.
— Мамка му! — изруга баба. — Май съм оставила празна друга дупка.
После се наведе напред, за да огледа резултата от стрелбата.
— Е, не е лошо като за първи път — гордо отбеляза тя. — Уцелила съм тоя шибаняк право в десетката.
Баща ми стискаше вилицата си с побелели пръсти, лицето му бе червено като домат.
Заобиколих бързо масата и предпазливо обезоръжих баба. Извадих патроните от барабана и прибрах всичко в чантата си.
— Виж как ми разби чинията — изхленчи мама. — Ами че тя е от сервиза. Откъде ще намеря такава?
Тя отмести чинията и всички се вторачихме в кръглата дупка в покривката и в куршума, забит в махагоновата маса.
— Тази стрелба ми отвори апетита — каза баба. — Я дайте насам картофите.
Като цяло Бърни Кунц се справи с вечерята доста добре. Не напълни гащите, когато баба простреля задника на пилето. И изтърпя две порции от гнусните задушени броколи. И се държа адски мило с мен, макар да бе повече от очевидно, че няма да се пъхнем заедно под юргана и че семейството ми е смахнато. Мотивите за изисканото му поведение бяха ясни. Бях жена без домакински уреди. Флиртът е добър начин да убиеш няколко часа в свободната си вечер, но комисионите от продажбите ти осигуряват почивката на Хавайските острови. Ние с Бърни бяхме идеалната двойка. Той искаше да продава, а аз — да купувам. Приех с радост офертата му за десет процента отстъпка, а като премия за търпението ми по време на вечерята, научих някои неща за Зиги Кулеса. Купувал си месо от Сал Бока, който бе по-известен с незаконните залагания в магазина си, отколкото с рязането на филе.
Складирах грижливо тази информация в съзнанието си. Засега не ми се струваше особено важна, но можеше и да ми свърши работа в бъдеще.
Седях до масата с чаша чай с лед и папката на Морели и се опитвах да изготвя план за действие. Бях направила на Рекс пуканки. Купата стоеше на масата, а Рекс се бе настанил в нея. Бузите му бяха пълни с пуканки, очичките му блестяха щастливо, а мустаците му мърдаха енергично.
— Е, Рекс, какво мислиш? — попитах. — Смяташ ли, че ще успеем да пипнем Морели?
Някой почука на вратата и двамата с Рекс замръзнахме. Не очаквах никого. Повечето ми съседи бяха старци и не поддържах приятелски отношения с никого от тях. Не можех да си представя кой би могъл да почука на вратата ми в девет и половина. Може би госпожа Бекер от третия етаж, която понякога забравяше къде живее.
Чукането продължи и ние с Рекс завъртяхме глави към вратата. Беше тежка, метална, с шпионка, солидно резе и дебела верига. Когато времето беше хубаво, оставях прозорците широко отворени и денем и нощем, но винаги държах вратата заключена. Дори Ханибал и слоновете му не можеха да минат през нея, но прозорците ми приветстваха с добре дошъл всеки идиот, който би се качил по противопожарната стълба.
Сложих ситото върху купата с пуканки, за да не може Рекс да излезе от нея, и отидох да проверя какво става. Чукането спря тъкмо когато сложих ръка върху бравата. Надникнах през шпионката, но не видях нищо. Някой я бе запушил с пръст. Това определено не беше добър знак.
— Кой е? — извиках.
Чух приглушен смях и отскочих. Смехът бе последван от една-единствена дума.
— Стефани.
Нямаше начин да сбъркаш този глас. Мелодичен и зловещ. Рамирес.
— Дойдох да си поиграем, Стефани — продължи той. — Готова ли си да си поиграем?
Усетих как колената ми омекват и ме залива див ужас.
— Разкарай се или ще повикам полицията.
— Не можеш да повикаш никого, кучко. Нямаш телефон. Знам, защото се опитах да ти звънна.
Родителите ми така и не бяха успели да разберат нуждата ми от самостоятелност. Бяха убедени, че водя самотен и страшен живот и нищо не можеше да ги накара да повярват в противното. Всъщност почти никога не се страхувах. Е, може би понякога се плашех от гадни многокраки насекоми. Според мен единственият добър паяк е мъртвият, а женските права не означават нищо, след като не мога да помоля някой мъж да размаже гадината вместо мен. Не се притеснявам от кретени с бръснати глави, които могат да потропат на вратата ми или да се вмъкнат през отворения ми прозорец. Още повече че те предпочитат да действат в кварталите около гарата. Обирите и кражбите на коли почти не съществуват в нашата махала, а и никога не водят до смърт.