— Джон Кюзак?
Той се вторачи в мен.
— Какво има?
— Опитвам се да открия Джо Морели. Надявах, се, че ще можете да ми разкажете нещо за Кармен Санчес.
— Ченге ли сте?
— Работя за Винсънт Плъм. Той е платил гаранцията на Морели.
— Не познавах Кармен Санчес добре — каза Джон Кюзак. — Виждал съм я, разбира се. Поздравявахме се. Приятно момиче. Качвах се по стълбите, когато чух изстрела.
— Госпожа Сантяго от втория етаж ми каза, че вие сте обезоръжили Морели.
— Да. Не знаех, че е ченге. Просто видях, че е застрелял някого. И държеше пистолет. Съседите започнаха да излизат в коридора, а той ги предупреди да стоят настрана. Реших, че положението е напечено, затова го халосах с пакета с шест бири. Проснах го директно.
Пакет с бири? Едва не се изкикотих. В полицейския протокол пишеше, че Морели бил ударен с тъп предмет, но не се споменаваше нищо за бири.
— Много смело от ваша страна — отбелязах с възхищение.
Той се ухили.
— Смелостта няма нищо общо. Бях пиян като мотика.
— Знаете ли какво е станало с Кармен?
— Не. Предполагам, че е изчезнала в суматохата.
— И оттогава не сте я виждали?
— Не.
— Ами изчезналият свидетел? Госпожа Сантяго спомена, че имало някакъв тип със сплескан нос…
— Спомням си, че го видях, но нищо повече.
— Ще го познаете ли, ако го видите пак?
— Възможно е.
— Мислите ли, че някой от съседите ви може да знае нещо повече за изчезналия свидетел?
— Едълман беше единственият, който видя онзи тип добре.
— Едълман тук ли живее?
— Живееше. Прегазиха го миналата седмица. Точно пред кооперацията. Шофьорът избяга.
Стомахът ми се сви нервно.
— Мислите ли, че смъртта на Едълман е свързана с убийството на Кулеса?
— Няма начин да разберем.
Благодарих на Кюзак и бавно заслизах по стълбите, като се наслаждавах на замайването от дима, който излизаше от дома му.
Беше почти пладне и ставаше все по-горещо. Сутринта бях излязла с костюм и високи токчета, тъй като се опитвах да изглеждам като почтена дама, на която може да се има доверие. Бях оставила прозорците на колата отворени, когато паркирах пред кооперацията на Кармен, с надеждата, че някой ще открадне тая скапана бракма. Никой не се бе оказал толкова глупав. Седнах зад волана и довърших кутията със смокини. Не бях научила много от съседите на Кармен, но поне никой не ме нападна, а и не паднах по стълбите.
Следващата задача в списъка ми бе апартаментът на Морели.
5.
Звъннах на Рейнджъра, тъй като бях прекалено голямо шубе, за да вляза с взлом сама. Когато спрях на паркинга, той вече ме чакаше. Беше облечен в черно. Черна тениска и черен войнишки панталон. Стоеше облегнат на лъскав черен мерцедес, който имаше достатъчно антени, за да стигне до Марс. Паркирах далеч от него, за да не би изгорелите газове от измъчената ми кола да повредят блясъка му.
— Твоя ли е тази кола? — попитах.
Да бе, сякаш някой друг би могъл да притежава подобна кола.
— Животът е снизходителен към мен — отвърна той, плъзна очи по шевито ми и се ухили. — Страхотна украса! Да не си ходила на улица „Старк“?
— Да. И ми откраднаха радиото.
— Ха-ха-ха. Много мило от твоя страна, че си подпомогнала бедните.
— Съгласна съм да ги подпомогна с цялата кола, но никой не я иска.
— Тези типове може да са смахнати, но това не означава, че са тъпи — мъдро отбеляза Рейнджъра и кимна към апартамента на Морели. — Там май няма никого, така че ще трябва да направим обиколката си без екскурзовод.
— Това незаконно ли е?
— Не, по дяволите. Ние сме законът, маце. Ловците на хора могат да правят всичко. Дори не ни трябва заповед за обиск.
Той закопча черен найлонов колан с кобур на кръста си и пъхна вътре деветмилиметровия си Глок. До него закачи белезници, а после облече широкото черно яке, което бе носил, когато се запознахме в кафенето.
— Предполагам, че Морели не си е вкъщи — каза той, — но човек никога не може да е сигурен. Винаги трябва да си подготвен.
Предположих, че и аз би трябвало да взема същите предпазни мерки, но не се виждах със стърчащ от колана пищов. А и бездруго това щеше да е излишен жест от моя страна, тъй като Морели знаеше, че нямам кураж да го застрелям.
Качихме се, Рейджъра почука на вратата и изчака малко. После изкрещя:
— Има ли някого?