Той ми подаде ръка и каза:
— Джими Алфа. Аз съм мениджърът на Бенито Рамирес.
Кимнах. Не знаех какво да отговоря. Първата ми реакция бе да изпищя, но това ми се стори прекалено непрофесионално.
Той ми посочи сгъваемия стол, поставен до бюрото.
— Разбрах, че сте в квартала, и реших да се възползвам от възможността да ви се извиня. Знам какво е станало в залата между вас и Бенито. Опитах се да ви се обадя, но телефонът ви бе изключен.
Извинението му ме изпълни с гняв.
— Рамирес се държа отвратително!
Алфа изглеждаше наистина притеснен.
— Никога не съм смятал, че ще имам подобни проблеми — каза той. — Исках само да стана мениджър на най-добрия боксьор. Е, станах — и започна да ме мъчи язвата.
Извади някакво гигантско шише лекарство от чекмеджето на бюрото и продължи:
— Виждате ли това? Купувам тази гадост с килограми.
Отвъртя капачката и отпи щедра глътка. Притисна стомаха си с юмрук и въздъхна.
— Извинете ме. Наистина ужасно съжалявам за случилото се в залата.
— Няма защо да се извинявате. Проблемът не е ваш.
— За съжаление наистина е мой — възрази той, прибра шишето в чекмеджето и се наведе напред, като опря ръце на бюрото. — Вие работите за Вини.
— Да.
— Познавам го отдавна. Вини е интересен тип.
И се усмихна. Реших, че сигурно е чувал историята за патката.
Той се стегна и впери очи в пръстите си.
— Понякога не знам какво да правя с Бенито. Не е лошо хлапе. Просто не е наясно с много неща. Разбира само от бокс. Успехът за човек с произхода на Бенито е труден.
Погледна ме внимателно, за да види дали съм се вързала на думите му. Изсумтях презрително и той забеляза отвращението ми и бързо продължи:
— Не го извинявам. — Говореше огорчено. — Бенито върши нередни неща. Напоследък обаче нямам никакво влияние върху него. Самочувствието му е невероятно, а и се обгражда с кретени, които имат мозък само в боксовите си ръкавици.
— Залата беше пълна с яки мъже, които не направиха опит да ми помогнат.
— Говорих с тях по въпроса. Навремето всички зачитаха жените, но вече никой не уважава нищо. Убийства, дрога…
Той замълча и потъна в собствените си мисли.
Припомних си думите на Морели за Рамирес и предишните му обвинения в изнасилване. Алфа или си криеше главата в пясъка, или чистеше курешките на гъската, която му снасяше златни яйца. Реших да заложа на теорията с пясъка.
Вторачих се в него безмълвно. Чувствах се прекалено изолирана в мизерния кабинет, за да излея мислите си, а и бях прекалено вбесена, за да промърморя нещо учтиво.
— Ако Бенито ви обезпокои отново, веднага ме уведомете — каза Алфа. — Не обичам такива неща.
— Той дойде в апартамента онзи ден и се опита да влезе. Държа се гадно и изцапа вратата ми. Ако това се случи пак, ще подам оплакване в полицията.
Алфа се разтрепери.
— Никой не ми е казвал за това. Не е наранил никого, нали?
— Не.
Той извади визитна картичка от чекмеджето си, надраска нещо на нея и каза:
— Това е домашният ми телефон. Ако пак имате проблеми, веднага ми звъннете. Ако Бенито е повредил вратата ви, ще ви я платя.
— Вратата е наред. Просто го дръжте далеч от мен.
Алфа стисна устни и кимна.
— Предполагам, че не знаете нищо за Кармен Санчес — казах без много да се надявам на положителен отговор.
— Само онова, което прочетох във вестника.
Завих наляво по улица „Стейт“ и се влях в натовареното движение. Светна зелено и всички се втурнахме напред. Имах достатъчно пари, за да си купя малко продукти, затова подминах кооперацията си и се отправих към супермаркета.
Докато чаках на опашката пред касата, се сетих, че Морели също трябва да се снабдява с храна отнякъде или от някого. Дали не пазаруваше в супермаркета, издокаран с фалшиви мустаци и очила с прикрепен към тях червен нос? И къде всъщност живееше? Може би спеше в синия бус. Бях решила, че се е освободил от него след срещата ни, но може и да грешах. Вероятно бусът му бе удобен, а и сигурно бе пълен с консерви. Помислих си, че вътре може да има и оборудване за наблюдения. Морели бе шпионирал Рамирес от отсрещната страна на улицата, така че сигурно го бе и подслушвал.
Не бях видяла буса на улица „Старк“. Не го търсех активно, но пък нямаше да пропусна да го видя. Не знаех много за електронните наблюдения, но бях наясно, че наблюдаващият трябва да е близо до мишената си. Това бе нещо, върху което трябваше да се замисля. Вероятно щях да успея да открия Морели, ако започнех да търся буса му.