Старецът се окуражи от кимването ми и продължи енергично:
— После пък пристигна полицейски бус, който бе почти същия размер като камиона, и ченгетата също не изключиха двигателя му. Сигурно им дават доста бензин.
— Значи всъщност не сте видели нищо подозрително?
— Беше прекалено тъмно. Кинг Конг можеше да се изкатери по стената на кооперацията и никой нямаше да го забележи.
Благодарих на стареца за помощта и тръгнах обратно към джипа. Беше почти обяд и въздухът бе усмъртително горещ. Подкарах към бара на братовчед ми Рони, взех си шест ледени бири и потеглих към улица „Старк“.
Както винаги, Лула и Джаки се мъчеха да си намерят клиенти на ъгъла. Потяха се обилно и крещяха интимности и живописни предложения на потенциалните клиенти. Паркирах наблизо, оставих бирите върху капака на джипа и си отворих една.
Лула впери очи в нея.
— Да не се опитваш да ни съблазниш да напуснем ъгъла, момиче?
Ухилих се. Всъщност харесвах проститутките.
— Реших, че може да сте жадни.
— Мамка му! Жадни е меко казано — ухили се и Лула, дойде при мен, отвори си една бира и отпи яка глътка. — Не знам защо въобще си губя времето да стоя навън. Никой не иска да чука в тази адска жега.
Джаки също дойде и я предупреди:
— Недей да правиш така. Старецът ти ще побеснее.
— Голям праз — презрително отвърна Лула. — Хич не ми пука. Шибан сводник. Не го виждам да стои тук на жегата, нали?
— Е, нещо ново за Морели? — попитах. — Да се е случвало нещо интересно?
— Не съм го виждала — отговори Лула. — Нито пък буса му.
— А да си чула нещо за Кармен?
— Какво например?
— Например дали е някъде наоколо?
Лула беше издокарана в малко потниче, от което се подаваха огромните й гърди. Тя търколи студената кутия бира върху пищната си плът и завъртя очи. Реших, че само си губи времето. За да охладиш бюст с подобни размери, ти трябва поне промишлен фризер.
— Не съм чувала нищо за Кармен.
Осени ме зловеща мисъл.
— Кармен някога била ли е с Рамирес?
— Рано или късно всеки прекарва известно време с Рамирес.
— Ти била ли си с него?
— Не. Той обича да се проявява върху кльощави мацета.
— Ами ако реши да се прояви и с теб? Би ли отишла с него?
— Сладурче, никой не отказва на Рамирес.
— Чух, че измъчвал жените.
— Много мъже измъчват жените — обади се Джаки. — Просто понякога са в такова настроение.
— А понякога са просто откачени — добавих. — Понякога са пълни идиоти. Чух, че и Рамирес е смахнат.
Лула погледна към фитнеса и прикова очи в прозорците на втория етаж.
— Да — тихо промърмори тя. — Той е абсолютно откачен. Кара ме да треперя от страх. Една моя приятелка отиде с Рамирес и той я накълца ужасно.
— Накълца я? С нож ли?
— Не — отвърна Лула. — С бирена бутилка. Счупил гърлото, а после я използвал… нали разбираш, за да свърши работата.
Зави ми се свят и ми се стори, че светът за момент застива.
— Откъде знаеш, че е бил Рамирес?
— Всички знаят.
— Никой не знае нищо — намеси се Джаки. — И никой не трябва да дрънка. Щото някой може да си навлече страхотни неприятности. А и сама ще си си виновна — знаеш, че не трябва много да си отваряш устата. Няма да стоя тук и да слушам опасните ви приказки. Връщам се на ъгъла. А ако знаеш кое е добро за теб, и ти ще се върнеш.
— Ако знаех какво е добро за мен, въобще нямаше да стоя тук — възрази Лула, но тръгна след нея.
— Внимавай — извиках след нея.
— Едра жена като мен няма какво да внимава — ухили се тя. — Просто стъпквам разните откачени кретени. Никой не се ебава с Лула.
Прибрах останалите бири в колата, настаних се зад волана и заключих вратите. Запалих двигателя и пуснах климатика да работи с пълна сила.
— Хайде, Стефани — казах си. — Стегни се.
Но не можех да се стегна. Сърцето ми биеше лудо, а гърлото ми бе свито от страх и съжаление към жената, която дори не познавах. Жената, която бе пострадала ужасно. Искаше ми се да се отдалеча колкото се може повече от улица „Старк“ и никога вече да не се връщам тук. Нямах желание да научавам повече страшни неща. Не исках ужасяващите мисли да се върнат в съзнанието ми в най-неподходящия момент. Облегнах се на волана и погледнах към прозорците на фитнеса. Треперех от ярост, задето Рамирес не бе наказан и бе свободен да тормози и измъчва и други жени.
Изскочих от колата, затръшнах вратата, прекосих улицата и се втурнах към офиса на Алфа, като взимах стъпалата по две наведнъж. Профучах покрай секретарката му и отворих вратата на кабинета му с такава сила, че тя се удари в стената.
Алфа подскочи на стола си.
Наведох се над бюрото му и приковах очи в неговите.