— Вероятно е звънял от телефона в колата си.
Съгласих се.
— Ето визитната ми картичка — каза Дорси и написа някакъв номер на гърба й. — Това е домашният ми телефон. Ако видиш Рамирес или ти звънне пак, веднага се свържи с мен.
— Доста ще му е трудно да се покрие — отбелязах. — Той е местна знаменитост. Лесен е за разпознаване.
Дорси прибра химикалката във вътрешния джоб на сакото си. Забелязах кобура на кръста му.
— В този град има доста хора, които ще направят всичко възможно да скрият и предпазят Бенито Рамирес. И преди сме си имали същите проблеми с него.
— Да, но никога не сте имали запис с признанията и заплахите му.
— Вярно е. Този запис може и да ни помогне.
— Няма да стане нищо различно — презрително изсумтя Джаки, когато Дорси си тръгна. — Рамирес прави каквото си иска. А никой не се интересува от това, че е пребил някаква смотана курва.
— Ние се интересуваме — възразих. — Можем да го спрем. Трябва да накараме Лула да свидетелства срещу него.
— Да бе — усмихна се Джаки криво. — И как ще стане това?
Стана три, преди да ни позволят да видим Лула. Тя все още бе в безсъзнание в реанимацията. Ограничиха посещението ни до десет минути на човек. Стиснах ръката на Лула и й обещах, че всичко ще е наред. Когато времето ми изтече, казах на Джаки, че имам важна среща, на която трябва да отида. Тя реши да остане в болницата, докато Лула отвори очи.
Стигнах до оръжейния магазин на Съни половин час преди Газара. Платих си таксата, купих си кутия патрони и отидох на стрелбището. Залових се със сериозна тренировка. Представих си Рамирес на мястото на мишената. Прицелих се в сърцето, топките и носа му.
Газара се появи в четири и половина. Сложи нова кутия патрони на рафта ми и зае будката до мен. След като приключих и с двете кутии, вече се чувствах спокойно и удобно с револвер в ръка. Заредих пет патрона и прибрах оръжието в чантата си. Потупах Еди по рамото и му показах, че съм готова.
Той прибра глока си в кобура и ме последва навън. Заговорихме чак когато стигнахме до паркинга.
— Чух обаждането ти — каза ми той. — Съжалявам, че не можах да дойда при теб. Имах друга задача. Видях Дорси в участъка. Каза ми, че си добре. Включила си телефонния секретар на запис, когато си чула гласа на Рамирес.
— Трябваше да ме видиш пет минути преди това. Не можех да си спомня 911.
— Предполагам, че не си обмисляла възможността да си вземеш ваканция?
— Минавала ми е през ума.
— Оръжието ти в чантата ли е?
— Не, по дяволите. Нали това е нарушение на закона?
Газара въздъхна.
— Просто внимавай някой да не го види. И ми се обади, ако нещо те уплаши. Добре дошла си да поживееш при нас с Шърли. Можеш да останеш у нас колкото искаш.
— Благодаря ти.
— Проверих регистрационния номер, който ми даде. Принадлежи на превозно средство, което е било прибрано в полицията заради неправилно паркиране. Собственикът му не го е потърсил.
— Видях Морели да шофира същото това превозно средство.
— Вероятно го е взел на заем.
И двамата се усмихнахме при мисълта, че Морели кара кола, открадната от паркинга на полицията.
— А Кармен Санчес? Тя има ли кола?
Газара извади лист от джоба си.
— Ето модела и регистрационния номер. Колата й не е била прибрана в полицията — каза Еди, после добави: — Искаш ли да те изпратя до вас? Да се уверя, че апартаментът ти е безопасен?
— Няма нужда. Поне половината от обитателите на блока вероятно все още висят в коридора.
Най-много ме плашеше мисълта, че ще видя петната от кръв. Щеше да ми се наложи да си вляза в апартамента и да се изправя срещу последиците от творческата дейност на Рамирес. Кръвта на Лула щеше да е все още по телефона, стените, плота в кухнята и пода. А ако видът на тази кръв предизвикаше у мен нов истеричен пристъп, исках да се справя с него сама, без да съм изложена на чужди погледи.
Паркирах зад кооперацията и се мушнах вътре незабелязано. Реших, че съм уцелила най-подходящия момент. Коридорите бяха празни. Всички вечеряха. Държах спрея в едната си ръка, а револверът ми бе в колана на джинсите. Завъртях ключа в ключалката и стомахът ми се сви. Заповядах си да се стегна. Трябваше да вляза, да проверя дали под леглото не се е скрил някой изнасилвач, да нахлузя гумени ръкавици и да почистя бъркотията.
Пристъпих колебливо напред и осъзнах, че в апартамента ми има човек. Някой готвеше в кухнята. Чуваха се уютни звуци от тракане на тенджери и течаща вода. Долових и цвъртенето на масло в тиган.
— Хей — извиках, стиснала здраво револвера, но едва чух гласа си, заглушен от силното биене на сърцето ми. — Кой е там?