— Имах план.
— Възнамеряваше да ме пипнеш, когато дойда да си я прибера?
— Нещо такова.
Той занесе чинията си до масата.
— Чух, че в търговския комплекс „Мейси“ имало свободни места за гримьорки.
— Същият си като майка ми.
Морели се ухили и се зае с пържолата си.
Денят беше изтощителен и виното и хубавата храна ме накараха да омекна. Вечеряхме на масата, седнали един срещу друг, погълнати от вкусното ядене като стара семейна двойка. Опразних си чинията и се отпуснах назад.
— Е, какво искаш от мен?
— Сътрудничество. А в замяна на това ще се погрижа да си прибереш парите от залавянето ми.
— Добре. Прикова вниманието ми.
— Кармен Санчес беше информатор. Една вечер си седях у дома и гледах телевизия. Тя ми звънна и ме помоли за помощ. Каза, че била изнасилена и пребита. Нуждаела се от пари и от безопасно място, където да се нанесе. Обеща да ми се отплати с изключително ценна информация. Когато стигнах до апартамента й, Зиги Кулеса отвори вратата, но Кармен не се виждаше никъде. Някакъв друг тип, известен повече като изчезналия свидетел, излезе от спалнята, позна ме Бог знае откъде и се паникьоса. „Този тип е ченге — изкрещя той на Зиги. — Не мога да повярвам, че си отворил вратата на шибано ченге.“ После Зиги насочи пищов към мен. Отвърнах на огъня и го прострелях почти от упор. А след миг лежах по гръб, вторачен в тавана. Вторият тип беше изчезнал, Кармен също, както и пистолетът на Зиги.
— Как е могъл да те пропусне от толкова малко разстояние? А ако те е пропуснал, къде е отишъл куршумът?
— Единственото обяснение, което ми идва наум, е, че пистолетът му е засякъл.
— И сега искаш да намериш Кармен, за да може тя да потвърди историята ти.
— Не мисля, че Кармен вече би могла да потвърди нечия история. Предполагам, че е била пребита от Рамирес, а Зиги и другарчето му са били изпратени да довършат работата. Зиги вършеше всичката мръсна работа на Рамирес. Когато си непрестанно из улиците като мен, чуваш доста неща. Рамирес обича да измъчва жени. Знае се, че някои жени, видени за последен път в неговата компания, са изчезнали безследно. Мисля, че той се увлича прекалено много и ги убива, или пък ги наранява толкова лошо, че трябва да изпрати някой да довърши работата и да потули нещата. И тогава тялото изчезва. Няма труп — няма престъпление. Мисля, че Кармен е била мъртва в спалнята, когато пристигнах там. И точно затова Зиги откачи и се паникьоса.
— Там има само една врата — казах. — И никой не я е видял да излиза… жива или мъртва.
— В спалнята има прозорец, който гледа към задната уличка.
— Мислиш, че Кармен е била изхвърлена през прозореца?
Морели занесе чинията си в кухнята и зареди кафеварката.
— Търся човека, който ме позна. Зиги изпусна оръжието, когато падна на пода. Видях как пистолетът се плъзва настрани. Когато ме удариха отзад, партньорът на Зиги сигурно е взел пищова, влязъл е бързо в спалнята, изхвърлил е Кармен през прозореца и я е последвал.
— Ходих там. Доста високо е, ако не си мъртъв.
Морели сви рамене.
— Може би е успял да се промъкне през тълпата, която се беше струпала върху Зиги и мен. А после се е измъкнал през задната врата, прибрал е трупа на Кармен и е изчезнал.
— Искам да чуя нещо повече за прибирането на моите десет бона — прекъснах го.
— Ако ми помогнеш да докажа, че съм застрелял Кулеса при самозащита, ще ти позволя да ме арестуваш.
— Нямам търпение да разбера как точно ще ти помогна.
— Единствената връзка с изчезналия свидетел е Рамирес. Наблюдавах го доста време, но нищо не се получи. За съжаление, движенията ми са доста ограничени. Напоследък прекарвам повече време в криене, отколкото в търсене. Страхувам се, че времето и идеите ми се поизчерпаха. А ти си единствената, която никога няма да бъде заподозряна, че ми помага.
— Защо пък да ти помагам? Защо просто да не се възползвам от възможността да те предам?
— Защото съм невинен.
— Това си е твой проблем, а не мой.
Отговорът беше доста категоричен, но не отговаряше съвсем на истината. Всъщност започвах да омеквам по отношение на Морели.
— Добре тогава, позволи ми да увелича залога. Докато ми помагаш да открия изчезналия свидетел, аз ще те пазя от Рамирес.
Едва не отвърнах, че не се нуждая от пазене, но щеше да прозвучи абсурдно. Имах нужда от колкото се може повече пазене.
— Какво ще стане, когато Дорси прибере Рамирес и аз вече не се нуждая от закрилата ти?
— Рамирес ще излезе веднага под гаранция и ще бъде поне два пъти по-страшен. Той има доста влиятелни приятели.
— А как ще ме защитиш?