Морели остави кафето си, отвори кутията с инструменти и извади малка отвертка и две плочки за покриване на контакти.
— Приличат на обикновени контакти — обясни ми той, — но имат вградени подслушвателни устройства. Обичам да ги използвам, защото не трябва да им се сменят батериите. Зареждат се чрез жиците и са много надеждни.
После извади контакта от стената и свърза жиците.
— Имам възможност да слушам и записвам всичко от буса. Ако Рамирес нахлуе тук или се появи до вратата, ще трябва да действаш по инстинкт. Ако смяташ, че можеш да го накараш да говори и да му изтръгнеш малко информация, без да се излагаш на риск, опитай.
Свърши работата си в антрето и влезе в спалнята, където повтори процедурата.
— Трябва да запомниш две неща. Ако пуснеш радиото, не мога да чуя какво става тук. А ако се наложи да се втурна на помощ, най-вероятно ще го направя през прозореца на спалнята ти. Остави завесите спуснати, за да имам някакво прикритие.
— Мислиш ли, че може да се стигне дотам?
— Надявам се, че не. Опитай се да накараш Рамирес да говори по телефона. И не забравяй да го запишеш.
Морели прибра отвертката в кутията и извади руло лепенки и малка пластмасова кутийка с размера на пакетче дъвка.
— Това е миниатюрен предавател, който се закрепва към тялото. В него има две деветволтови литиеви батерии, което му дава петнадесет часа полезно действие. Има си външен микрофон, тежи двеста грама и струва около хиляда и двеста долара. Не го губи и не влизай с него под душа.
— Може би пък Рамирес ще започне да се държи добре сега след обвинението в нападение.
— Не съм сигурен, че Рамирес може да различи добро от лошо.
— Какъв е планът за днес?
— Мислех да те изпратя отново на улица „Старк“. Сега, след като вече целта ти не е да ме подлудяваш, можеш да съсредоточиш усилията си върху влудяването на Рамирес. Подлъжи го да направи поредния си ход.
— Господи, отново „Старк“! Любимата улица. И какво да правя там?
— Обикаляй наоколо със секси вид, задавай вбесяващи въпроси, въобще дразни хората. Всички тези неща ти се удават без проблеми.
— Познаваш ли Джими Алфа?
— Всички познават Джими Алфа.
— Какво мислиш за него?
— Чувствата ми са смесени. Винаги е бил точен с мен. А и мислех, че е страхотен мениджър. Справяше се чудесно с Рамирес. Осигуряваше му добри мачове и отлични треньори — каза Морели и си сипа още кафе. — Хора като Джими Алфа прекарват целия си живот с надеждата да се снабдят с боксьор от калибъра на Рамирес. Но повечето не получават този шанс. Да си мениджър на Рамирес е все едно да държиш печелившия фиш за тотото… дори е по-хубаво, тъй като Рамирес ще продължи да ти изплаща дивидентите. Той е златна мина. За съжаление, Рамирес е и шибан откаченяк, така че Алфа е между чука и наковалнята.
— Да, това съвпада с моето мнение. Но този печеливш фиш може да накара човек да си затвори очите пред някои от личните недостатъци на Рамирес, нали?
— Да, особено сега, когато започнаха да правят големите пари. Алфа издържаше Рамирес в продължение на години, когато той бе още само едно гадно хлапе. А сега Рамирес спечели титлата и подписа договор за мачове, които ще бъдат излъчвани по телевизията. Той буквално ще донесе милиони на Алфа в бъдеще.
— Значи мнението ти за Алфа вече не е толкова добро?
— Мисля, че Алфа е престъпно безотговорен.
Морели погледна часовника си и добави:
— Сутрин Рамирес първо отива да тича, после закусва в ресторанта срещу фитнеса. След закуска тренира и обикновено остава в залата до четири.
— Сериозна тренировка.
— Не се занимава много съвестно. Ако му се наложи да се бие с истински добър боксьор, ще си има сериозни неприятности. Последните му двама съперници бяха нарочно подбрани смотаняци. След три седмици има мач с още един некадърник. А след това ще започне да се готви сериозно за мача с Лайънъл Рийси.
— Знаеш доста неща за бокса.
— Боксът е върховен спорт. Един на един. Първобитна битка. Прилича на секса… кара звяра в теб да се събуди.
Изсумтях презрително.
Джо си взе портокал от купата с плодове на плота и продължи:
— Дразниш се, защото не можеш да си спомниш последния път, когато си видяла звяра.
— Виждам го доста често — възразих.
— Скъпа, въобще не го виждаш. Поразпитах наоколо. Не водиш интимен живот.
Показах му среден пръст.
— Такъв интимен живот за теб.
Морели се ухили.
— Ужасно си сладка, когато се държиш откачено. Ако някога ти се поиска да освободя звяра за теб, просто ми кажи.
Това вече беше прекалено. Щях да го напръскам със спрея. Можеше и да не го предам в полицията, но щях да си доставя удоволствието да го видя как припада и драйфа.