— Господи, Морели, говориш като жена, на която й закъснява мензисът. Я се отпусни малко. Говорим за една проста аларма. А и я инсталирах със собствените си пари.
— Да бе, мамка му! Защо ли не оцених жеста?
— Сигурно защото напоследък си подложен на сериозен стрес.
На вратата се почука и двамата подскочихме. Морели ме изпревари до шпионката. После отстъпи няколко крачки назад и ме дръпна.
— Морти Байърс е.
Ново почукване.
— Няма да те дам — успокоих го. — Ти си мой и не възнамерявам да те деля с никого.
Джо се намръщи.
— Добре. Аз ще съм под леглото, ако почувстваш нужда от мен.
Отидох до вратата и надникнах през шпионката. Никога не бях виждала Морти Байърс, но този тип наистина имаше вид на човек, наскоро опериран от апандисит. Беше на около четиридесет години, с доста наднормени килограми и пепеляво лице. Стоеше приведен и се държеше за корема. Пясъчнорусата му коса бе оредяла и пригладена върху плешивото теме.
Отворих вратата.
— Морти Байърс — представи се той и ми протегна ръка. — Вие сигурно сте Стефани Плъм.
— Не трябваше ли да сте в болницата?
— За операцията от апандисит държат в болницата само няколко дни. Върнах се на работа. Казаха ми, че съм добре.
Не ми изглеждаше никак добре. По-скоро имаше вид на човек, нападнат от вампири по стълбите.
— Още ли ви боли коремът?
— Само когато се изправя.
— Е, какво има?
— Вини ми каза, че ви е възложил моите случаи. Реших, че след като вече съм добре…
— Искате си документите?
— Да. Слушай, съжалявам, че не ти се отвори парашутът.
— Не беше съвсем зле. Арестувах двама.
Той кимна.
— Имаше ли някакъв късмет с Морели?
— Никакъв.
— Знам, че звучи странно, но съм готов да се закълна, че видях колата му на паркинга ти.
— Откраднах я. Реших, че така мога да го накарам да излезе от скривалището си.
— Откраднала си я? Мамка му! Това е страхотно.
Морти се облегна на стената и притисна ръка към корема си.
— Искаш ли да поседнеш за минута? Или пък малко вода? — предложих любезно.
— Не, добре съм. Трябва да почвам работа. Просто исках да си прибера снимките и документите.
Изтичах до кухнята, събрах папките и се втурнах обратно към вратата.
— Ето ги.
— Чудесно — усмихна се Морти и пъхна папките под мишница. — Значи възнамеряваш да задържиш колата известно време, а?
— Не съм сигурна.
— Ако забележиш Морели някъде из улиците, ще го пипнеш ли?
— Да.
Той се ухили.
— Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Нямаше да се откажа само защото времето ми е изтекло. Между нас казано, Вини би платил на всеки, който му докара Морели. Е, аз ще тръгвам. Благодаря ти.
— Няма нищо. Грижи се за себе си.
— Да. Ще взема асансьора.
Затворих вратата, пуснах резето и веригата. Когато се обърнах, Морели стоеше до вратата на спалнята.
— Мислиш ли, че Байърс бе наясно с присъствието ти тук? — попитах.
— Ако знаеше, че съм тук, досега щеше да е насочил пистолет към главата ми. Не подценявай Байърс. Не е толкова тъп, колкото изглежда. И не е и наполовина толкова симпатичен, колкото се представя. Беше ченге. Изритаха го от полицията, защото изискваше безплатни услуги от проститутки и от двата пола. Казвахме му Морти Къртицата, защото е готов да си пъхне пишката във всяка дупка, която види.
— Обзалагам се, че двамата с Вини се разбират страхотно.
Отидох до прозореца и погледнах към паркинга. Байърс оглеждаше колата на Морели и надничаше през прозорците. Изпробва дръжката на вратата, после ключалката на багажника. Написа нещо върху една от папките. Поизправи се и огледа паркинга. Вниманието му бе привлечено от буса. Байърс се приближи бавно към него и притисна нос към прозореца в напразен опит да види вътрешността му. После се изкатери с мъка върху предната броня и се опита да види през предното стъкло. Отстъпи назад и впери очи в антените. Застана отзад и записа регистрационния номер. После се обърна и погледна към кооперацията. Отскочих от прозореца.
След пет минути на вратата ми отново се почука.
— Исках да те питам, какъв е онзи бус на паркинга ти — каза Байърс. — Забелязвала ли си го?
— Синия с антените?
— Да. Познаваш ли собственика?
— Не. Но бусът стои тук от доста време.
Затворих и заключих, после загледах Байърс през шпионката. Той остана неподвижно известно време, очевидно потънал в мисли, после почука на вратата на господин Волески. Показа му снимката на Морели и му зададе няколко въпроса. Благодари му, подаде му визитната си картичка и се оттегли.
Върнах се до прозореца, но Байърс не се появи на паркинга.
— Явно обикаля от врата на врата — казах.