Телефонът ми звънна в шест и половина. Беше Морели.
— Време е да ставаш — каза той.
Погледнах часовника.
— Будиш ме посред нощ.
— Щеше да си будна от часове, ако ти се налагаше да спиш в нисан.
— Какво правиш в нисана?
— Дадох да боядисат буса в друг цвят и да му махнат антените. Успях да си намеря и нови номера. А междувременно симпатягите от сервиза ми дадоха кола на заем. Изчаках да се стъмни и паркирах на „Мейпъл“, точно зад паркинга ти.
— За да можеш да пазиш скъпоценното ми тяло?
— Най-вече не исках да пропусна да чуя как се събличаш. Какво беше това странно скърцане цяла нощ?
— Рекс се въртеше на колелото си.
— Мислех, че той живее в кухнята.
Не исках Морели да узнае колко уплашена и самотна се чувствах, затова го излъгах.
— Почистих мивката, а той не хареса миризмата на препарата, затова го донесох в спалнята.
Мълчанието продължи няколко минути.
— А тълкуванието е, че си била уплашена и самотна, затова си потърсила компанията на Рекс — каза Морели.
— Времената са трудни.
— Не е лъжа.
— Предполагам, че трябва да изчезнеш от Трентън преди Байърс да се върне.
— Мисля, че си права. Прекалено забележим съм в тази кола. Мога да си прибера буса в шест довечера и тогава ще се върна.
— Добре, ще се чуем по-късно.
— Разбрано, шефе.
Върнах се в леглото и два часа по-късно ме стресна алармата на джипа, която виеше свирепо на паркинга. Скочих от леглото и се втурнах към прозореца. Дръпнах завесите и видях как Морти Байърс разбива алармата на парченца с пистолета си.
— Байърс! — изревах през прозореца. — Какво правиш, по дяволите?
— Жена ми ме остави и взе форда.
— Е, и?
— Имам нужда от кола. Щях да взема под наем, но се сетих, че джипът на Морели си стои тук. Реших, че ще спестя малко пари, ако я използвам, докато открия Мона.
— Господи, Байърс, не можеш да нахлуеш на паркинга и просто да отвлечеш нечия кола. Това е кражба! Ти си проклет крадец на коли.
— Е, и?
— Откъде взе ключовете?
— От същото място като теб. От апартамента на Морели. Резервните ключове бяха в скрина му.
— Няма да се отървеш безнаказано.
— Какво ще направиш? Полицията ли ще повикаш?
— Господ ще те накаже.
— Да му го начукам на Господ — отвърна Байърс мило, после се настани зад волана и започна да наглася седалката си и радиостанциите.
Помислих си, че не съм виждала по-арогантно копеле. Не стига, че крадеше шибаната кола, ами и седеше и ми се перчеше с това. Грабнах спрея със сълзотворен газ, излетях през вратата и се втурнах надолу по стълбите. Бях боса, облечена само в къса нощница с Мики-Мауси по нея, но въобще не ми пукаше.
Тъкмо стъпвах на тротоара, когато Байърс завъртя ключа и настъпи педала. След част от секундата колата избухна с оглушителен трясък, а вратите излетяха в небето като фризбита. Заиграха буйни пламъци, които обгърнаха в миг черокито и го превърнаха в яркожълта огнена топка.
Бях толкова зашеметена, че не можех да помръдна. Стоях с отворена уста и гледах невярващо. Части от покрива и калниците на джипа промениха траекторията си и изтропаха на земята.
В далечината завиха сирени, а от кооперацията се изсипаха всички наематели, застанаха до мен и се вторачиха в горящия джип. Облаци черен дим се понесоха към синьото утринно небе, свирепа жега опърли лицето ми.
Нямаше никаква възможност Морти Байърс да бъде спасен. Дори и да бях реагирала мигновено, не можех да го извадя от колата. А и вероятно бе умрял още от взрива, а не от пожара. Помислих си, че шансовете това да е нещастен случай са минимални. А шансовете взривът да е бил предназначен за мен бяха огромни.
Е, положителното беше, че вече не трябваше да се тревожа дали Морели ще разбере за вчерашната катастрофа.
Отстъпих назад и си проправих път през тълпата любопитни старци. Затичах се нагоре по стълбите, като взимах по две стъпала наведнъж, и се заключих в апартамента си. Най-небрежно бях оставила вратата отворена, когато се втурнах към Морти Байърс, затова сега претърсих дома си с насочен напред пистолет. Ако се натъкнех на човека, който бе опекъл Байърс, нямаше да си губя времето със сълзотворен газ, а щях да му пусна един куршум в корема. Коремът е чудесна, голяма мишена.
Когато се уверих, че апартаментът ми е чист, облякох тениска и шорти. Мушнах се за секунда в банята и се погледнах в огледалото. Имах лилав оток на бузата и малка рана на горната устна. Но подутото почти бе спаднало. В резултат на пожара кожата ми бе като изгоряла на слънце. Веждите и косата около лицето ми бяха обгорени и стърчаха право нагоре. Адски привлекателно. Но не се оплаквах. Можеше да съм мъртва и някои части от тялото ми да са се приземили в азалиите. Завързах си маратонките и пак слязох долу.