Паркингът и съседните улици бяха пълни с пожарни, полицейски коли и линейки. Бяха издигнати барикади, които държаха любопитните далеч от димящите останки на джипа на Морели. Сива пяна покриваше асфалта, а въздухът миришеше на загоряло свинско. Реших да не мисля по този въпрос. Видях Дорси, който говореше с униформен полицай. Той вдигна глава, улови погледа ми и тръгна към мен.
— Имам лоши предчувствия — сподели Дорси.
— Познаваш ли Морти Байърс?
— Да.
— Той беше в джипа.
— Айде бе! Сигурна ли си?
— Говорех с него, когато колата избухна.
— Да, това обяснява липсващите ти вежди. И за какво си говорехте?
— Вини ми беше дал само една седмица, за да заловя Морели. Седмицата ми изтече и Морти зае мястото ми. Говорехме си за Морели.
— Не сте си говорили отблизо, иначе щеше да си се превърнала в пържола.
— Всъщност стоях горе-долу на мястото, където съм сега. Крещяхме си. Имахме известни недоразумения.
Униформено ченге се приближи към нас с изкривен регистрационен номер в ръка.
— Намерихме това близо до контейнера за боклук — докладва ченгето на Дорси. — Искаш ли да го проверим?
Взех номера.
— Не си правете труда. Колата принадлежи на Морели.
— Ох, майчице! — изстена Дорси. — Нямам търпение да чуя това.
Реших да поукрася историята малко, тъй като полицаите вероятно не бяха съвсем наясно с тънкостите на моя занаят и надали щяха да разберат идеите ми за конфискация на чуждо имущество.
— Ей сега ще ти обясня — започнах самоуверено. — Отидох да се видя с майката на Морели, а тя беше разтревожена, че няма кой да кара джипа му поне от време на време. Знаеш колко е лошо за акумулатора да е в бездействие. Е, накрая се съгласих да покарам малко колата на Морели, за да угодя на майка му.
— Значи си шофирала колата на Морели, за да направиш услуга на майка му?
— Точно така. Той помолил майка си да се грижи за джипа му, но тя нямала време.
— Много благородно от твоя страна.
— Аз съм си благородна личност.
— Продължавай.
Послушах го. Обясних му как жената на Байърс го оставила и как той решил да открадне колата на Морели. Разказах му как Морти бе допуснал грешката да каже: „Да му го начукам на Господ“, а в следващия миг джипът бе избухнал.
— Мислиш, че Господ се е ядосал и е опекъл Байърс?
— Това е едната ми теория — отговорих спокойно.
— Когато дойдеш в участъка, за да подадеш оплакване срещу Рамирес, ще трябва да си поговорим за това по-подробно.
Позяпах още няколко минути, после се прибрах у дома. Не изпитвах огромно желание да съм на паркинга, докато замитат пепелта, която някога бе Морти Байърс.
Седях пред телевизора до обед, изолирала се от местопрестъплението долу със спуснати завеси и затворени прозорци. От време на време влизах в банята и се поглеждах в огледалото, за да видя дали веждите ми вече не са пораснали.
В дванадесет дръпнах завесите и се осмелих да погледна паркинга. Черокито беше отнесено, а долу бяха останали само две ченгета. Изглежда, попълваха формуляри за щетите върху няколкото коли, които бяха засипани с горящи части от джипа.
Сутрешното гледане на телевизия ме бе замаяло достатъчно, за да се почувствам готова за действия, затова се изкъпах и се облякох, като се мъчех да пропъдя от главата си мислите за бомби и смърт.
Трябваше да отида в участъка, но нямах кола. Имах само няколко долара в джоба и нито цент в банковата сметка. Кредитните ми карти бяха невалидни. Налагаше се да заловя някой престъпник, просрочил гаранцията си.
Звъннах на Кони и й разказах за Морти Байърс.
— Това ужасно ще изтормози душата на Вини — каза тя. — Рейнджъра се съвзема от огнестрелна рана, а сега и Морти Байърс е вън от играта. При това завинаги. А те бяха най-добрите ни агенти.
— Да. Кофти работа. Е, все пак Вини може да разчита на мен.
На другия край на линията настъпи тишина.
— Нали не си очистила Морти? — най-после запита Кони.
— Ами той по-скоро се очисти сам. Имаш ли някой лесен за залавяне бандит? Имам спешна нужда от пари.
— Разполагам с един ексхибиционист, за когото са платени два бона гаранция. Досега е изритван от три старчески дома. В момента живее в някакъв скапан апартамент.
Чух как Кони шумоли с разни документи.
— Ето го — каза тя накрая. — О, Господи, той живее в твоята кооперация.
— Как се казва?
— Уилям Ърлинг. Апартамент 3Е.
Грабнах си чантата и заключих вратата. Изфучах нагоре по стълбите към третия етаж и почуках на вратата на Ърлинг. След секунда ми отвори мъж. Веднага заподозрях, че съм уцелила човека, тъй като беше стар и гол.