— Господин Ърлинг? — попитах учтиво.
— Да. Аз съм. И съм в много добра форма, нали, маце? Не мислиш ли, че оборудването ми е доста страховито?
Заповядах си да не поглеждам надолу, но очите ми се стрелнаха натам по своя собствена воля. Оборудването му не само че не беше страховито, ами и ташаците му бяха свити и сбръчкани.
— Да. Наистина е страховито — съгласих се и му подадох визитната си картичка. — Работя за Винсънт Плъм, човека, платил съдебната ви гаранция. Не сте се явили на делото си, господин Ърлинг. Трябва да ви заведа в съда, за да ви определят нова дата.
— Шибаните дела са чиста загуба на време — отвърна Ърлинг. — На седемдесет и шест години съм. Да не мислиш, че ще изпратят един старец като мен в затвора само защото си е развявал онази работа пред хората?
Искрено се надявах, че наистина ще го тикнат в пандиза. Видът на голия Ърлинг беше достатъчен да ме накара да дам обет за целомъдрие.
— Трябва да ви заведа в центъра на града. Защо не се облечете?
— Не нося дрехи. Господ ме е довел на този свят гол и така ще си отида.
— Съгласна съм с идеята ви, но междувременно трябва да се облечете.
— Можеш да ме накараш да тръгна с теб само ако и ти си съблечеш — нагло отвърна дядката.
Извадих белезниците и ги щракнах на китките му.
— Полицейско насилие! Полицейско насилие! — закрещя Ърлинг.
— Съжалявам, но трябва да те разочаровам — рекох кротко. — Не съм ченге.
— Каква си тогава?
— Агентка по залавяне на обвиняеми.
— Агентско насилие! Агентско насилие! — въодушевено изврещя той.
Отидох до вградения гардероб в антрето, намерих дълъг шлифер, увих го около стареца и го закопчах.
— Няма да дойда с теб — заинати се той. — Не можеш да ме накараш да вървя.
— Слушай, деденце, или ще тръгнеш тихо и кротко, или ще те напръскам със сълзотворен газ и ще те завлека дотам насила.
Не можех да повярвам, че заплашвам по този начин някакъв нещастен дъртак със спаружена пишка. Бях отвратена от себе си, но пък залавянето му щеше да ми донесе двеста долара, по дяволите.
— Не забравяй да заключиш — подсети ме той. — Този квартал вече не е безопасен. Всички са изкукуригали. Ключовете са в кухнята.
Намерих ключовете. Върху един от тях имаше малка емблема на буик. Страхотен късмет!
— Има още нещо — казах. — Имаш ли нещо против да те закарам до центъра с твоята кола?
— Няма проблеми, стига да не изхабим много бензин. Пенсията не ми позволява да прахосвам, нали разбираш?
Заведох господин Ърлинг в полицията и за нула време оправихме всички формалности. Тръгнах си доволна, като внимавах да не налетя на Дорси. Отбих се в офиса на Вини, за да си прибера чека, и минах през банката, за да го осребря. Паркирах колата на Ърлинг колкото се може по-близо до вратата, за да го улесня, след като излезеше от затвора. А и не ми се искаше да се срещам прекалено често с него.
Изфучах нагоре по стълбите и звъннах на нашите, като потръпвах при мисълта какво се каня да направя.
— Татко излезе ли вече с таксито? — попитах. — Имам нужда от возене.
— Днес не е на работа. У дома си е. Къде трябва да отидеш?
— До един жилищен комплекс на шосе 1.
Още едно потръпване.
— Сега ли?
— Да — въздъхнах тежко. — Сега.
— Довечера ще правя равиоли. Ще дойдеш да хапнеш, нали?
Ужасно ми се искаше да хапна. Искаше ми се повече от хубав секс, бърза кола, прохладна нощ или вежди. Исках временно оттегляне от света на възрастните. Исках да се чувствам в безопасност. Исках майка ми да се суети около мен, да пълни чашата ми с мляко, да ме отърве от отговорностите ми. Исках да прекарам няколко часа в къща, претъпкана с мебели и кухненски аромати.
— Да, равиолите са чудесно нещо — съгласих се бързо.
Баща ми се появи на паркинга след около петнадесет минути и се стресна, когато ме видя.
— Имахме инцидент на паркинга — обясних. — Една кола се подпали, а аз стоях близо до нея.
Дадох му адреса и го помолих по пътя да се отбием до „Кей Март“2 по пътя. След тридесет минути той ме остави на паркинга на Морели.
— Кажи на мама, че ще дойда към шест — казах му.
Той погледна шевито и кутиите с машинно масло, които току-що бях купила, и каза:
— Май няма да е зле да поостана малко и да се уверя, че колата ти работи.
Сипах три кутии масло и проверих нивото. Направих знак на баща ми, че всичко е наред. Не ми се стори впечатлен. Настаних се зад волана, фраснах таблото с юмрук и колата запали.
— Никога не отказва — изкрещях към баща ми.