Отново ми се зави свят.
— Мислиш ли, че Кармен е била във фризера на Сал през цялото време?
— Така изглежда.
— Защо пък я е държал там? Не се ли е страхувал, че някой може да открие трупа?
Морели сви рамене.
— Предполагам, че се е чувствал в безопасност. Може и преди да е вършил такива неща. А когато правиш нещо достатъчно често, просто свикваш с него и не ти прави впечатление.
— Да не би да мислиш за останалите жени, които са изчезнали от улица „Старк“?
— Да. Сал вероятно е изчаквал подходящ момент да изкара Кармен от фризера и да я изхвърли навътре в морето.
— Не разбирам каква е връзката със Сал.
Морели върна капака на мястото му.
— Аз също, но съм уверен, че можем да убедим Рамирес да ни я обясни.
Той изтри ръце в джинсите си. По тях останаха бели петна.
— Какво е това бялото? — попитах. — Да не би Сал да си пада по бебешките пудри или препаратите за почистване?
Морели огледа ръцете и панталона си.
— Не бях забелязал.
— Имаше същия прах и по пода на яхтата. А сега ти се изцапа от варела и го размаза по джинсите си.
— Господи! — изстена Морели и се вторачи в ръката си.
После вдигна капака на варела и прокара пръсти по вътрешния му ръб.
— Това е дрога.
— Сал не ми направи впечатление на любител на крек.
— Това не е крек. Това е хероин.
— Сигурен ли си?
— Виждал съм доста хероин.
Видях го как се усмихва в тъмнината.
— Маце, мисля, че току-що открихме лодка за доставки — каза той. — През цялото време си мислех, че цялата история е само за да бъде предпазен Рамирес, но вече не съм толкова сигурен. Май става дума за дрога.
— Какво е това лодка за доставки?
— Малка яхта, която излиза в открито море, за да се срещне с по-голям кораб, който се занимава с контрабанда на дрога. Повечето от хероина в света идва от Афганистан, Пакистан и Бирма. Обикновено минава през Северна Африка към Амстердам или друг европейски град. В миналото предпочитаният метод за вкарване на дрогата тук бе да я прекарат с „мулета“ през летище „Кенеди“. Но от повече от година чуваме, че стоката пътува с кораби, които акостират на пристанище Нюарк. Митничарите и хората от Агенцията за борба с наркотиците положиха сериозни усилия, но не успяха да открият нищо — обясни ми той и вдигна пръст във въздуха, за да го огледа внимателно. — Мисля, че точно това е причината. Когато корабът стигне до Нюарк, хероинът вече е разтоварен в открито море.
— И прехвърлен на лодка за доставки — добавих мъдро.
— Точно така. Лодката взима стоката от кораба и я докарва до малко пристанище като това, където няма митническа проверка. Предполагам, че товарят дрогата в тези варели, но последния път един от чувалите се е скъсал и част от хероина се е изсипала.
— Трудно ми е да повярвам, че някой ще е толкова смотан, та да остави такива улики.
Морели изсумтя.
— Когато непрестанно работиш с дрога, тя вече не ти прави впечатление. Няма да повярваш какво оставят хората в апартаментите и гаражите си. Освен това яхтата принадлежи на Сал, а шансовете са, че той не е участвал лично в превоза. По този начин, ако лодката някога бъде заловена, Сал може да каже, че я е дал на заем на приятел и не е знаел, че използват имуществото му за незаконна дейност.
— Мислиш ли, че заради това в Трентън има толкова много хероин?
— Възможно е. Когато имаш лодка за доставки, можеш да внасяш огромни количества и да елиминираш куриерите. Цената на дрогата по улиците спада, а чистотата на продукта се повишава.
— И наркоманите започват да умират.
— Да.
— Защо според теб Рамирес е застрелял Сал и Луис?
— Може да е искал да изгори мостовете зад себе си.
Морели насочи лъча на фенера към задните ъгли на камиона. Едва го виждах в тъмнината, но чувах скърцането на подметките му, докато се движеше.
— Какво правиш? — попитах.
— Търся оръжие. В случай че не си забелязала, напоследък хич нямам късмет. Свидетелят ми е мъртъв. Ако не успея да открия липсващия пистолет на Зиги, и то с добър отпечатък, аз също съм все едно мъртъв.
— Все пак съществува и Рамирес.
— Който може и да не иска да проговори.
— Мисля, че пресилваш. Аз мога да свидетелствам, че Рамирес е бил на местопрестъпление, където са извършени две убийства, всъщност екзекуции, а и разкрихме мащабна операция с наркотици.
— Възможно е това да хвърли известни съмнения върху неопетненото реноме на Зиги, но не променя факта, че аз съм застрелял невъоръжен човек.
— Рейнджъра твърди, че трябва да имаш доверие на системата.
— Рейнджъра винаги пренебрегва системата.
Не исках да видя Морели в затвора заради престъпление, което не е извършил, но също така не исках да го видя как прекарва целия си живот като беглец от правосъдието. Всъщност той беше готин тип и колкото и да ми бе неприятно да си призная, бях започнала да се привързвам към него. Когато ловът свършеше, щяха да ми липсват закачките и компанията му през нощта. Наистина, Морели все още ми лазеше по нервите от време на време, но по-голямата част от предишния ми яд се бе стопил благодарение на новото чувство за партньорство. Беше ми адски трудно да повярвам, че въпреки новите доказателства може да го изпратят в затвора. Вероятно щеше да си загуби работата в полицията, но това ми се струваше дреболия в сравнение с дългите години, които можеше да прекара в бягство и криене.