— Какво е станало с мебелите ти?
— Преживях трудни моменти.
Той кимна.
— Значи знаеш как е — ухили се Джими. — Затова ли започна да работиш за Вини?
— Да.
— Ние с Вини си приличаме. Правим каквото е нужно, за да оцелеем. Предполагам, че и с теб е така.
Не ми харесваше да ме сравняват с Вини, но не възнамерявах да споря с човек, който държи пистолет.
— Да, вероятно е така — потвърдих бързо.
— Следиш ли боксовите мачове?
— Не.
Алфа въздъхна.
— Мениджър като мен цял живот чака и се надява да се появи добър боксьор. Повечето мениджъри умират без желанието им да се изпълни.
— Но ти си имаш добър боксьор. Имаш Рамирес.
— Поех Бенито още когато беше дете. Четиринадесетгодишен. Веднага разбрах, че ще е различен от останалите. Имаше нещо у него. Амбиция. Сила. Талант.
И лудост също. Не трябваше да забравяме за лудостта.
— Научих го на всичко за боксирането. Отдадох му цялото си време. Внимавах да се храни правилно. Купувах му дрехи, когато нямаше пари. Пусках го да спи в офиса, когато майка му побесняваше от дрогата.
— И сега той е шампион — отбелязах.
Усмивката на Джими не беше щастлива.
— Това е мечтата ми. Цял живот съм се стремил към това.
Започвах да схващам насоката на разговора.
— А сега не можеш да го контролираш — казах.
Алфа се облегна на вратата.
— Да. Не мога. Той ще унищожи всичко… всички чудесни моменти… всички пари. Но вече не мога да му кажа нищо. Не ме слуша.
— И какво ще направиш?
— Ах — въздъхна Алфа. — Точно това е големият въпрос. А отговорът му е: „разнообразие“. Аз разнообразявам дейността си, правя много пари и изчезвам. Нали знаеш какво означава да разнообразяваш? Означава, че взимам парите, които печеля от Рамирес, й ги инвестирам в друг бизнес. Ресторант за пилета, обществена пералня, може би дори месарница. Вероятно дори успявам да купя месарницата адски евтино, тъй като бившият й собственик не може да изплати някои от залозите, които е приел.
— Сал.
— Да, Сал. Ти ужасно го притесни днес. Влезе в магазина в неподходящ момент, когато и Луис беше там. Но предполагам, че в крайна сметка всичко ще свърши добре.
— Не знаех, че Сал ме познава.
— Скъпа, не е трудно да бъдеш разпозната. Нямаш вежди.
— Сал се е притеснил, задето съм забелязала Луис, нали?
— Да. Обади ми се и каза, че трябвало да се срещнем на пристанището. Луис бездруго трябваше да отиде дотам. Утре ще има доставка. Мислех си, че трябва да очистя Луис, задето е такъв загубеняк. Не може да свърши нищо като хората. Позволи на разни хора да го видят у Кармен, а после му се наложи да се погрижи за тях. Но успя да се справи само с двама от тримата свидетели. Не можа да очисти Морели. И това тъпо лайно намери колата му на твоя паркинг и не помисли дори за момент, че може би някой друг кара джипа, а не Морели, и взе та опече Морти Байърс. А сега пък ти можеше да идентифицираш Луис. Реших, че времето е изтекло. Взех на заем поршето на Бенито и потеглих към пристанището. На път за там те видях на бензиностанцията и ми дойде гениална идея. Казах си, че това е най-добрият начин да се отърва.
Не ми беше много лесно да следя мислите му. Все още не разбирах напълно участието на Джими в цялата история.
— От какво да се отървеш? — попитах объркано.
— От цялата тази шибана бъркотия. Трябва да знаеш нещо за мен. Посветих прекалено много на скапания бокс. Не се ожених и не си създадох семейство. През целия си живот се занимавах само с бокс. Когато си млад, това не е проблем. Мислиш си, че все още разполагаш с много време. Но един ден се събуждаш и осъзнаваш, че не ти остава много. Единственият ми добър боксьор обича да наранява хората. Болен е. В главата му има нещо ужасно объркано, а аз не мога да го оправя. Знам, че няма да направи чудеса с кариерата си, затова взимам парите, които направих от него, и купувам няколко имота. После обаче се запознавам с един тип от Ямайка, който ми казва, че има и по-добри начини за правене на пари. Дрога. Осъществявам покупката, а неговата организация се заема с дистрибуторството. Пера парите чрез бизнеса си и Рамирес. Занимаваме се с това известно време и всичко върви като по вода. Единствената ни задача е да държим Рамирес извън затвора, за да можем да си перем мангизите чрез него. Проблемът е, че вече имам сума ти пари, но не мога да се измъкна. Организацията ме държи за топките, ако разбираш какво имам предвид.
— „Страйкър“.
— Точно така. Огромната шибана ямайска банда. Алчни, гадни копелета. Та както и да е, значи шофирам си към пристанището, за да очистя Луис, виждам те на бензиностанцията и в главата ми се оформя страхотен план. Решавам да екзекутирам Сал и Луис в стила на „Страйкър“. После оставям малко висококачествен хероин, разпилян в лодката и по варела. Ченгетата загряват каква е операцията и й слагат край. Не остава никой, който да ме изпее, а за „Страйкър“ е прекалено рисковано да продължат да ме използват. А най-прекрасното е, че Сал и Луис ще бъдат прикачени на Рамирес благодарение на теб. Сигурен съм, че когато си дала показания пред ченгетата, си им казала, че покрай теб е минал Рамирес.