— Все още не разбирам защо си тук и защо насочваш пистолет към мен.
— Не мога да рискувам Рамирес да се раздрънка пред ченгетата. Те може да стигнат до извода, че наистина е толкова тъп, колкото изглежда. А и може да им каже, че ми е дал колата си на заем, а те да му повярват. Затова ще те принудя да му пуснеш един куршум. И тогава няма да има нито Бенито, нито Сал, нито Луис.
— Ами Стефани?
— Е, няма да има и Стефани.
Той бе пъхнал базата на телефона в джоба на панталона си. Извади я, включи я в контакта и набра някакъв номер.
— Хей, мой човек — каза, когато се свърза. — Тук има едно момиче, което иска малко внимание.
От другата страна му отговориха нещо.
— Стефани Плъм — каза Джими. — У дома си е и те чака. Бенито, внимавай някой да не те види. Май ще е по-разумно да се качиш по противопожарната стълба.
Разговорът приключи и той захвърли телефона настрани.
— Това ли се случи и с Кармен? — попитах.
— За Бога, онова с Кармен беше убийство от милосърдие. Не знам как въобще е успяла да се добере до дома си. Но докато се усетим, тя вече бе звъннала на Морели.
— И сега какво?
Алфа се облегна на стената.
— Сега ще чакаме.
— Какво ще стане, когато Рамирес дойде тук?
— Ще ви обърна гръб, докато той си свърши работата, после ще го застрелям с твоя револвер. Докато ченгетата се появят, и двамата ще сте мъртви и цялата история ще приключи.
Алфа беше смъртно сериозен. Щеше да гледа как Рамирес ме изнасилва и измъчва, а после щеше да се увери, че съм мъртва.
Стаята се завъртя пред очите ми. Краката ми омекнаха и седнах на ръба на леглото. Отпуснах глава между коленете си и зачаках мъглата да се проясни. Пред очите ми проблесна обезобразеното тяло на Лула и настръхнах от ужас.
Постепенно замайването ми премина, но сърцето ми продължаваше да думка. Помислих си, че трябва да рискувам. Казах си, че трябва да направя нещо. Не можех просто да седя така и да чакам Рамирес.
— Добре ли си? — попита ме Алфа. — Не ми изглеждаш добре.
Продължих да държа главата си наведена.
— Ще повърна — отговорих кратко.
— Искаш ли да отидеш до кенефа?
Главата ми беше още между коленете. Заклатих я отрицателно.
— Не. Просто ми дай една минута да си поема дъх.
До нас Рекс тичаше на колелото в клетката си. Нямах сили да го погледна, тъй като знаех, че може би ще го видя за последен път. Странно как човек може да се привърже към малко същество като хамстера. В гърлото ми заседна огромна буца при мисълта, че Рекс може да остане сираче. Отново си напомних, че трябва да направя нещо.
Промълвих кратка молитва, стиснах зъби и се хвърлих напред. Метнах се върху Алфа и го фраснах в корема с глава.
Той изпусна въздуха си шумно, пистолетът изтрещя над главата ми и разби прозореца. Ако въобще имах някакво хладнокръвие, щях да го сритам силно в топките, но действах с лишена от мисъл енергия, възбудена от прилива на адреналин.
Скочих от него и се втурнах през отворената врата на спалнята към всекидневната. Почти бях стигнала до антрето, когато пистолетът отново изтрещя и остра болка прониза левия ми крак. Изпищях от болка и изненада и се олюлях към кухнята. Грабнах чантата си от плота и затърсих револвера си. Алфа застана до вратата и насочи оръжието към мен.
— Съжалявам — каза той. — Няма друг начин.
Кракът ми гореше от болка, а сърцето ми биеше лудо в гърдите. Носът ми течеше, а сълзи замъгляваха зрението ми. Бях стиснала малкия „Смит и Уесън“, пъхнала дълбоко ръце в чантата си. Примигнах, за да проясня зрението си, и стрелях.
14.
Дъждът ромолеше нежно по прозореца на всекидневната ми и се съревноваваше с жуженето на колелото на Рекс — той си тичаше. Бях минали четири дни, откак бях простреляна, и болката бе понамаляла.
Психиката ми обаче щеше да заздравее доста по-бавно. Все още сънувах кошмари и ми беше трудно да седя сама у дома.
След като застрелях Джими Алфа, изпълзях до телефона и набрах номера на полицията, преди да припадна. Ченгетата пристигнаха точно навреме, за да заловят и Рамирес, който се качваше по противопожарната стълба. После го отведоха в затвора, а мен — в болницата. За щастие, бях много по-добре от Джими Алфа. Той беше мъртъв, а аз — жива.