Клаузен бързо отиде за бинокъла си, излезе на балкона, където никой нямаше да го забележи, понеже беше тъмно, и го вдигна пред очите си. Видя непознатата близко и ясно пред себе си. И след като тя се поизвърна към него, с изненада различи същото чудно красиво лице, което следобед му бе направило толкова силно впечатление.
— Тя е! Така и подозирах.
Той почувства как го заляха горещи вълни. Усети как го завладя непознато зашеметяване. Известно му беше, че женската красота има голяма власт, но все още не я беше изпитал върху себе си. А ето че сега завладя цялото му същество.
В този момент тя взе лампата и влезе с нея в съседната стая. Белите пердета, закрили ревниво прозорците й, му позволиха да зърне само сянката й, но щом угасна светлината, изчезна и тя. Девойката си беше легнала да спи.
С преизпълнено от щастие сърце Клаузен се прибра в библиотеката. Някаква вътрешна сила го накара да седне пред писалището, ръката му грабна перото и скоро изпод него върху хартията се занизаха стих подир стих, толкова пламенни, звучни, чисти и колоритни, каквито може да роди само първата любов. Той взе листа в ръка и ги препрочете.
— Най-хубавото, което съм написал! Но какво да направя? Имам ли право, или не? Все още в редакцията се занимават с монтажа на утринния вестник… да, ще рискувам!
Той грабна шапката си и въпреки късния вечерен час излезе навън и се отправи към печатницата. Там беше винаги добре дошъл като сътрудник и скоро си тръгна доволен за дома.
В тъмния сводест вход стояха двама души, с които в бързината се сблъска не съвсем нежно. Единият силует бе на висок мъж, а другият — на нежно женско създание.
— Кой е тук?
— Аз съм. Сара.
— Коя Сара?
— Прислужницата на майка Смоли.
— Ах, да. Лека нощ!
Значи малката хубавичка терцеронка си имаше обожател. На Клаузен му се стори, че в неясните очертания на мъжкия силует имаше нещо познато, ала не му се искаше да досажда на двамата. Той се изкачи по стъпалата, влезе в жилището си и след толкова дълго време за пръв път пак спа в меки пухени завивки.
3. Отмъщение
Клаузен се събуди рано сутринта. Побърза да се облече и се приближи до прозореца, за да се опита да зърне своята красива съседка отсреща. Но там всички прозорци бяха все ощо затворени. Само вратата на балкона бе отворена, както си беше и предишната вечер. Той остави само една тясна пролука между завесите, за да може да продължи наблюденията си, без самият той да бъде забелязан.
Не след дълго завесите отсреща се раздвижиха и прозорецът се отвори. Марга излезе на балкона и огледа улицата. Клаузен стоеше на мястото си като омагьосан. Тя бе по-хуба-ва от всички жени, които беше виждал дотогава, беше по-очаро-вателна от всичко, каквото бе рисувала пред него фантазията му.
След закуска тя пак се появи и седна срещу баща си на тапицираното с червено кадифе кресло, което й беше подадено от едно негърче. После то разгърна пред тях вестник и двамата започнаха да се занимават с него. Клаузен пак стоеше до прозореца и я наблюдаваше. Помисли си: «Дебелият джентълмен, изглежда, е баща й. Ей го сега вдигна изненадано поглед, сякаш е намерил във вестника нещо много интересно. Усмихва се и й подава да погледне страницата. Дали пък не е моето стихотворение? Прочете ли го, сигурно веднага ще разбере, че е писано единствено за нея!»
Той отново взе бинокъла в ръка и веднага му стана ясно, че според разположението на набора на редовете на мястото, където се беше спрял погледът й, не можеше да има нещо друго, освен стихотворение. Гъста руменина заля лицето и врата й.
— Прочете го! — прошепна Клаузен. — Сега пак го чете. О, ако можеше да почувствакак учестено бие пулсът на автора му в този момент!
В същия миг на вратата на стаята му се почука и терцерон-ката на неговата хазяйка му донесе списъка на ястията, от който той трябваше сам да състави седмичното си меню. Ядоса се, че го смущават, но не се издаде. Обеща й незабавно да направи своя избор. Тя сеотдръпна до вратата, ала не излезе от стаята.
— Искаш ли още нещо?
— Имам една молба, милорд — каза тя и се изчерви. — Късно вечерта ме срещнахте при портата с един джентълмен…
На Клаузен му мина през ума, че човекът му се беше сторил познат, и реши да поразпита за него.
— Джентълмен ли? Че кой джентълмен ще застане посред нощ при външната порта заедно с една прислужница?