Марга се огледа наоколо, сякаш търсеше място, където можеше да се скрие. Но бешетвърде късно, понеже въпросният посетител се появи вече на прага. Щом зърна Марга, той трепна от радостна изненада, но бързо се овладя.
— Good morning, милейдис! — поздрави той. — Извинете, че ви безпокоя!
— Няма защо да се извинявате, сър, напротив, ние ви дължим благодарност — отвърна майка Смоли и представяйки приятелката си, продължи: — Заварвате ме в мила компания — мис Мар-гарет Олбърс, страстна обожателка на немската поезия.
— Тогава съм безкрайно щастлив, че интересите ни се срещат в една толкова прекрасна област, мис — отговори той с умел поклон.
— Тази среща ще е навярно по-миролюбива от вчерашната — тихо каза тя.
— Ще сключим ли мир? — попита той и кажи-речи, неволно й протегна ръка.
— С удоволствие.
Тя сложи малката си ръка в неговата десница и той я поднесе към устните си.
— Вие обичате немската поезия. Значи говорите немски? — попита Клаузен девойката.
— Предпочитам го пред английския. С майка ми си говорехме почти само на немски. Но сега това удоволствие стана по-рядко за мен. Татко не поддържа връзки с немци, а и самият той говори само английски.
— Но тогава може би ще трябва да се откажа от мисълта да му се представя. Притежавам няколко ценни книжа, които смятах да осребря при него, защото ми го препоръчаха катонай-услужливия и най-сговорчив делови мъж в Стентън.
— Позволете ми забележката, че говорех за отношенията, които поддържа в близки за семейството му кръгове. А и фактът, че няма връзки с немци, се дължи повече на случайност, отколкото на някакви предубеждения или принципи.
— Значи мога да поема риска да му се представя? Девойката се смути, защото зад този въпрос се криеше и един друг, на който не й се искаше да отговори нито утвърдително, нито отрицателно. От само себе си се разбираше, че неизбежна последица от подобно представяне щеше да бъде една покана да посети семейството им.
— В това няма да има никакъв риск — отговори тя със забит в земята поглед.
Съгласието й го изпълни с голяма радост. С какво удоволствие би продължил този разговор, ала не биваше да проявява натрапчивост и затова, след като предаде на мулатката листа с менюто, той набързо се сбогува.
В дома на Съмърландови разбра, че братята са отишли в читателския клуб. Вече беше дошъл часът, когато членовете му се задълбочаваха в утринните вестници. Само от привързаност към адвоката Тим беше решил да го придружи. Та нали за него щеше да е по-лесно да убие мечка, отколкото да се мъчи да прочете и един ред. Клаузен тръгна към клуба, за да гипотърси сам. Скоро вече бавно се разхождаше из малките му помещения.
На стената в една от стаите висеше уставът на дружеството. Той се изправи близо пред рамката му, за да прочете дали се допускат външни непознати хора. Дебелите пътеки, които покриваха пода, заглушаваха стъпките му, тъй че присъствието му остана незабелязано от двамата мъже в съседната стая, чиито полувисоки гласове се чуваха добре през тънките завеси. Без всъщност да иска, Клаузен долавяше всяка дума от разговора им.
— Well, сър, напълно ме убедихте, че при тази сделка ще има необикновено висока и сигурна печалба. Тексас често е правил най-енергични опити да се откъсне от Мексико, нос помощта на многочислени и силни военни части мексиканците винаги са успявали да го държат в покорство. Но сега най-сетне във Вашингтон решиха да му предоставят по-голяма помощи резултатът от това ще е, че тази прекрасна, богата и плодородна страна ще бъде принудена тържествено да обяви присъединяването си към Съединените щати. След това тя ще бъде залята от преселници и за кратко време цената на земята ще се повиши двайсет, че и повече пъти. Който разполага с необходимите средства да се сдобие с повечко земя, после може да спечели милиони. Вярно, че вашите средства са значителни, но ако ми позволите, мистър Уилсън, да прибавя към тях една сума, с която тъкмо сега разполагам, печалбата ви ще стане още по-голяма.
— Какъв е размерът на сумата?
— Четиридесет, а може би и петдесет или дори шейсет хиляди долара, които ще ви дам във вид на чекове, платими при представяне в Галвестън. Вярно, доскоро не знаех какво е имотното ви състояние, но препоръката от Харис и Томсън, Джефърсън Сити, която ми представихте, е напълно достатъчна, за да ви се доверя изцяло. Кога ще пътувате? р — Колкото евъзможно по-скоро. Няма време за губене. Това положение на нещата, на което разчитаме, евсеизвестно и ртрашно бих се учудил, ако и на други хора не им дойде на ум да извършат същите спекулативни сделки.