— Ами давай, не се стеснявай! Макар да съм поканен тук от мастър Олбърс, ще ти дам на теб да видиш един шериф! На ти!
Марга извика от уплаха, а банкерът се сви в един от ъглите на стаята. Уилсън вдигна ръка. Готов за път, той вече носеше оръжията си. В десния му юмрук проблесна остриетона нож, докато лявата му ръка бързо бръкна във вътрешния джоб, за да извади револвера. Но в следващия миг Клаузен се озова зад) гърба му, хвана го през кръста, вдигна го и с такава сила го хвърли срещу вратата, че тя с трясък се отвори и негодникът^ падна в коридора. Преди някой да успее да се приближи до него, Уилсън скочи на крака и побърза да слезе по стъпалата.
Никой не се и опита да го преследва. Марга лежеше на канапето, а Клаузен бе коленичил до нея. Банкерът трепереше като лист и се беше вкопчил в облегалото на един стол. Тим Съмърланд се втурна към масата, където стоеше гарафата с вода. Безпокойството му за милата хубава мис беше по-голя-мо и по-силно от желанието да залови своя неприятел.
— Мистър Съмърланд, какво направихте! — завайка се Олбърс. — Ама такова подозрение наистина е цяло безумие!
Той не получи никакъв отговор. Двамата мъже бяха твърде заети с Марга, за да обърнат внимание на думите му. Най-сетне девойката отвори очи. Иначе тя не изпадаше тъй лесно в несвяст. От какво ли беше изгубила съзнание? Съвсем неволно самата тя скоро даде отговор на този въпрос. Погледът й падна върху Клаузен.
— Вие сте жив, а не ви ли рани?
При тези думи той почувства как го обля топла вълна и сърцето му радостно заби. Нима само от тревога за него бе припаднала? Клаузен не можа да се сдържи, хвана двете й ръце и за миг-два ги допря до челото си.
— Всички сме живи и здрави, мис. Безпокоим се единствено за вас!
— О, значи всичко е наред! Видях да проблясва ножът му и изпитах такъв ужасен страх!
— Който е бил съвсем безпочвен — намеси се баща й.
— Безпочвен ли, сър? 7 попита обидено Съмърланд. — Да не би да си мислите, че несъм в състояние да различа действителността от някое видение в пустинята, от една фата морга-на? Не знам под какво име ви се е представил този тип и как се е промъкнал във вашиядом, но че е не само стейкман, а е дори и техният главатар, за когото вчера ви разказах, в това не се съмнявам нито за миг, както не се съмнявам и в моята шапка! Я попитайте поета! Сигурно и той го е познал.
Олбърс погледна въпросително към Клаузен.
— Тим ви казва истината, сър — потвърди младежът. — Познах го още вчера, когато ви срещнах. Сигурно ще си спомните отговора ми, в който споменах за злато и за пустинята на смъртта, а мис Марга навярно ще потвърди думите ми, че я смятам достойна за по-добро общество.
— Доказателства, дайте ми доказателства, джентс! Имам причини, поради които изпитвам пълно доверие към Уилсън, а вашето обвинение е толкова ужасно, че изобщо не съм в състояние да го възприема.
— Днес сте сключили с него сделка, която се отнася до закупуването на земи в Тексас, нали?
— Откъде знаете?
— И сте му дали разрешението си сам да се увери в благосклонността на мис Марга към него.
— Да не сте всезнаещ?
— Поне дотолкова, че да съм съвсем сигурен какво представлява този човек. Домогва се до ръката на вашата дъщеря, а същевременно поддържа любовна връзка със Сара, прислужницата на моята хазяйка. Е, кажете ми сега, още ли смятате, че е достоен за доверието ви?
— Нима е възможно?!
— Снощи ги видях двамата заедно със собствените си очи, а още рано сутринта тя ме помоли никому нищо да не казвам. Не ви ли е достатъчна думата ми?
— Да, да! Боже мой, ако не се лъжете, ме заплашва тежка финансова загуба! Днес подписахме с него договор и му дадох книжа за петдесет хиляди долара.
— Може би предупреждението ни не идва твърде късно! Убеден ли сте, че препоръката му от Харис и Томсън е истинска?
— И за това ли сте осведомен? Истинска е. Проверих я много внимателно.
— Но не сте направили официално запитване до фирмата, нали? Човек като него не се спира пред никакви фалшификации. Трябва да поискаме да го задържат!
— Наистина ли сте толкова сигурен във всичко, което казвате?
— Да. И за да ви дам възможност да проверите истинността на думите ми, съм готовда почакам няколко часа. Изпратете някого на телеграфа! Отговорът няма да се забави и щесе уверите как стоят нещата.
— Прав сте, сър! Но няма да изпращам никого, а сам ще отида и там ще изчакам отговора. При една толкова голяма сума човек трябва да бъде много предпазлив.
— Тогава отивам да наблюдавам жилището му. Сигурно ще реши да избяга, а не бива да ни се изплъзне.
— Чакай, мистър Клаузен! — намеси се Съмърланд. — Аз съм не по-малко подходящ затази работа от теб. Остани тук! Или искаш мис Марга да бъде сама? Нали и баща й излиза!