— Помощ, помощ! — изкрещя Марга, обзета от ужас. Тя видя само още как двамата мъже се вкопчиха един в друг на балкона, а после се втурна през стаята и по стълбите долу на улицата, прекоси я и вече останала без дъх, полетя нагоре към жилището на Клаузен. Тя влезе вътре тъкмо в мига, когато той се прибираше от балкона.
— Рихард, къде е той?
— Изчезна. Спаси се със скок от балкона, след като се видях принуден да го пусна, за да му изтръгна ножа.
— Ти кървиш! Ранил те е! За Бога, бързо ми покажи къде!
— Марга, няма ми нищо, само две леки повърхностни рани! Пусни ме, трябва да го догоня! — За нищо на света!
Той се опита да се изтръгне от нея, ала тя се беше вкопчила тъй здраво в него, че за да се освободи, трябваше да употреби груба сила.
— Марга, моля те, ще избяга!
— Остави го! Иначе, ако те пусна, сигурно ще умра от страх. Хайде, свали си връхната дреха! Нека прегледам раните ти!
Той разбра, че тук всяка съпротива ще е напразна, и се подчини. Уилсън го беше резнал с ножа през лявата длан и му беше нанесъл прободна рана в ръката над лакътя. И двете рани не бяха опасни, но кървяха доста силно. Усмихнато той наблюдаваше опитите й да спре кръвотечението и после да го превърже по всички правила на изкуството.
— Тъй — каза тя, след като свърши, — сега вече край на тревогите, скъпи мой лош любими! Ако не беше твоята Марга, щеше да се втурнеш подир него и някъде по пътя може би щеше да умреш от загуба на кръв.
— Не, без моята Марга ме очакваше смърт доста преди това, защото, ако не ме бешепредупредила с онзи вик, ножът му сигурно щеше да ме прониже в гръб. Как да ти се отблагодаря?
Той я притисна пламенно в обятията си.
— Като винаги си така мил към мен, както сега! — отвърна му тя с нежен глас и обви ръце около врата му.
Скоро отвън се чу шум от стъпки и в стаята влезе Съмърланд. Щом видя девойката, той доста се учуди. Съвсем накратко му разказаха всичко.
— Бил е тук? По дяволите! Ограби ли те, сър?
— Все още не знам, Тим, нямах време да се огледам. Все ще забележа, ако е взел нещо. Но сега трябва да тръгнем по петите му!
— Разбира се, обаче вземи револвер или нещо подобно! Този тип не бива да се пипас велурени ръкавици!
Те излязоха от къщата. Клаузен придружи Марга до дома й, а после се присъедини към своя приятел, който го чакаше.
— Сега накъде? — попита го той.
— Отиваме пак в жилището ми и никъде другаде. Ще потърся прислужницата. Без помощта на Сара той не би могъл да влезе в стаите ми. Това ми хрумна току-що. Ще я принудим да признае всичко. След това ще стане ясно какво трябва да правим.
— All right, сър! Тази идея не е лоша. Да оставим на първо време Уилсън да избяга, ако ще чак до Вавилон, където са били пасищата, опустошени от седемте тлъсти крави на фараона. Пак ще го намерим и ще му помогнем да увисне на едно хубаво въже, което му е в кърпа вързано, тъй както ми е в кърпа вързана и моята шапка!
4. При граф Ернано
От североизток духаше силен вятър и издуваше платната на брига на Съединените щати «Юниън» така, че наклонен леко на една страна, той грациозно летеше по вълните, като острият му нос яростно пенеше водата.
Корабът беше тръгнал за Вера Крус, за да натовари там дървесина, използвана за добив на боя, и да я превози до Галвестън. На борда му имаше само двама пътници и тъкмо в този момент те стояха облегнати на релинга и зяпаха една тинторера, която отскоро следваше брига. Единият от тях беше облечен в удобни сиви дрехи и носеше обичайната за тези географски ширини панамена шапка. Другият имаше връхна дреха от бизонска кожа, украсена с ресни, а на главата му се мъдреше една такава шапка, която по време на цялото пътуване силно привличаше вниманието на моряците.
— Страшно ще се зарадвам — обади се онзи с дрехата от бизонска кожа, — когато най-сетне усетя под краката си поне няколко квадратни педи твърда земя!
— Както ми каза капитанът, това ще стане преди свечеряване, Тим. А ако случим и с пощенската кола, още утре сме в Мексико.
— Ще се радвам, ако е така! Но ще е ужасно неприятно, ако сме поели не по истинските следи и напразно сме преплавали този отвратителен гьол.
— И подобна възможност не е изключена. Но ми се струва, че едва ли се лъжем и ще открием този богат плантатор от Тексас при неговия брат, достопочтения алкалд дон Антонио Молес.
— Ако е така, сър, още в първия миг ще му забия ножа си заради това, че тъй те обра.
— Много се надявам, че и Олбърс, и аз ще успеем да си върнем откраднатото. Сара каза, че е видяла у него голямо количество златен прах и златни зърна, а те имат такава стойност, която ще е предостатъчна, за да покрие разноските по пътуването му. Сигурно вече е сменил ценните книжа на банкера срещу други.