Тя бързо скочи на крака. Очите й хвърляха мълнии. — Истина ли е, сеньор? Можете ли да ми се закълнете?
— Да, Сара! Той те взе само за да те зареже по-късно най-подло.
— Ах, мръсникът! — Южняшкият й характер започна да се проявява във все по-силно обземащия я гняв.
— Той няма плантация, няма и педя земя в Тексас, а живее само от престъпления. И теб също те е повел към гибел.
— Мен ли, милорд Клаузен? Не, това няма да стане! — каза тя и сви малките си юмручета. — Обичах го като живота си, но ви вярвам. Искал е да се ожени за мис Марга… моята любов е вече мъртва. Щом се върне, веднага ще…
— Той няма да се върне при теб, Сара, защото ти ще напуснеш този дом незабавно и ще тръгнеш с мен.
— Не бива да го правя, сър, понеже ми заповяда най-строго да си стоя в къщи докато дойде. Клаузен се усмихна.
— Изглежда не схващаш в какво положение си изпаднала! Изобщо няма да говорим за това, че без всякакво разрешение напусна майка Смоли — то бе черна неблагодарност, но не и престъпление. Но, Сара, ти избяга с един престъпник, убиец и фалшификатор и си го подкрепяла в неговите деяния. Следователно пред закона си негова съучастничка. Сега разбираш ли защо трябва да дойдеш с мен? Арестувана си!
— Арестувана ли? — извика тя. — Но не съм извършила никакво престъпление!
— Ами парите ми, които той открадна, преди да напусне Стентън? Заварих го в моята стая. Опита се да ме убие с ножа си, но ми нанесе само две леки рани и после избяга.
— Наистина ли? Да, той ми поиска ключа, понеже от прозорците на вашата стая искаше да наблюдава нещо в дома на Олбърсови.
— Ключът е бил поверен на теб и мястото му не е било в неговите ръце. Той ме ограби и рани. — Клаузен запретна ръкава на дрехата си. — Я погледни тези две рани. Ти също носиш вина за грабежа и за опита за убийство.
Тя пребледня толкова силно, колкото бе възможно при нейния тъмен цвят на кожата, и втренчи в него напълно объркания си поглед. Едва след по-продължително мълчание успя пак да проговори.
— Сър, но това е ужасно, та това е много страшно! О, Боже, де да не му бях повярвала никога, де да не бях напускала майка Смоли! Нима за мен няма вече никакво спасение, сър?
— Може би има, но само ако ми разкажеш всичко най-откровено.
— Всичко ще ви кажа, милорд Клаузен! Питайте ме и аз ще ви отговоря на всички въпроси!
Той поде много подробен разпит и накрая научи всичко, което му беше необходимо да знае. Почувства силно състрадание към това подлъгано девойче, чиято единствена вина бе нейната любов.
— Ако ми се подчиняваш, Сара, всичко може все пак да завърши добре.
— Заповядайте ми всичко каквото искате, сър! Ще видите, че ще направя и най-трудното.
— Тогава вземи си багажа! Ще дойдеш с мен! С трескава бързина тя събра малкото свои вещи. Клаузен прибра всички ценни книжа и златото на Уилсън, а после заедно с терцеронката тайно излезе от къщата. Хазяйката не биваше нищо да разбере, за да не може да даде каквито и да било сведения на престъпника. Скоро двамата се озоваха в странноприемницата и отдавна вече завърналият се Съмърланд се учуди немалко, когато видя момичето. След като взеха една стая за Сара, където я накараха да се оттегли, Клаузен му разказа всичко.
— Бре, да се не види, сър, каква чудесна плячка! Ами писмото, какво пише в него?
— Ще ти обясня. Още от най-старите времена на испанското господство в Мексико правителството е имало практика да раздава големи парцели земя на частни лица. Това е ставало или при условие, че след толкова и толкова години там ще се заселят определен брой хора, или пък е била направо продавана срещу смешно малка сума, която не е имала нищо общо с истинската й стойност и обикновено е отивала в джоба на някой високопоставен чиновник. Тук такива парцели се наричат «емпресариос», а при нас на север — «грантс». И до ден-днешен не е нещо необичайно такива емпресариос да се продават евтино поради нужда от пари, като, да речем, една квадратна левга от четири хиляди и петстотин акра може да се получи за цена, която далеч не достига и хиляда долара. Не е необичайно по този начин и един-единствен човек да се сдобие чрез правителството с десет или петнайсет левги земя. Продажбата на тези «грантс» е в ръцете на граф дон Вентура Ернано, а в това писмо доблестният алкалд на Морелия предлага на своя брат, макар и не с ясни думи, но все пак така, че от намеците става напълно ясно, да му скроят един хитър номер, който да го накара доброволно да им отстъпи още по-големи участъци земя. Както разбирам от писмото, веднъж седмично графът предприема пътуване до едно от своите имения, намиращо се недалеч от Морелия. Обикновено графинята го придружава. Та именно при един от тези удобни случаи двамата ще бъдат нападнати и пленени. Тогава Уилсън ще влезе в ролята на техен спасител и ще освободи графа, но графинята ще остане в ръцете на негодниците, за да могат да му поискат за нея откуп, който ще представлява възнаграждението за съучастниците им.