— Вие ли сте, сеньор? — попита тя. — Тогава, изглежда, вашата могъща вълшебница ви е изпратила да дойдете тук!
Графът също се приближи. В поведението му нямаше и следа от вчерашната аристократична сдържаност.
— Приемете моята най-искрена благодарност, сеньори, за своевременната помощ, която ни оказахте! Без вас несъмнено бяхме загубени.
— Не бива да приемаме благодарностите ви, дон Ернано.
Животът ви не беше изложен на опасност. Негодниците щяха да се задоволят само с откуп.
— Откъде знаете всичко това и след като сте чужденец, откъде знаете името ми?
— Позволете ми да ви обясня по-късно! А сега преди всичко трябва да се отдалечим от това място. Къде са конете?
Двете ездитни животни на графа и графинята лежаха застреляни на земята. Конят на слугата им, както и другите три коня бяха изчезнали. Заедно със слугата и водача Съмърланд веднага тръгна да ги търси, докато графинята се зае с раната на съпруга си, а Клаузен започна да сваля седлата на убитите коне. Оказа се, че графът не е ранен сериозно. След доста усилия най-сетне конете бяха върнати. На един от тях поставиха дамското седло и едва тогава напуснаха зловещото място, като слугата и водачът вървяха пеша.
До имението на графа не беше далеч. След не повече от половин час стигнаха до него и там вече можеха на спокойствие да обсъдят случилото се.
Клаузен, Съмърланд и двамата съпрузи се настаниха в обзаведената с много вкус гостна стая. Графинята, явно надарена със силен и безстрашен характер, обслужваше гостите така, сякаш току-що се бе върнала от посещение на някоя своя приятелка, а графът, който поради възрастта си, изглежда, беше по-чувствителен към подобни насилнически сцени, все още не се бе съвзел напълно и с тръпки на ужас си мислеше за опасността, тъй неочаквано надвиснала над главата му.
— Сеньори, кажете ми преди всичко имената си — помоли ги той.
— Моето е Рихард Клаузен и съм от Франкфорт, Кентъки, Съединените щати.
— А с какво се занимавате, сеньор Клаузен?
— Аз… пиша книги, сеньоре, една професия, която често ме кара да предприемам пътешествия, за да търся необходимите сюжети.
— Значи искате да пишете нещо за Мексико, така ли?
— Не. Този път преследвам друга цел, която е в много тясна връзка с днешната случка. Позволете мида ви осведомя как стоят нещата.
С кратки думи той разказа на графа всичко, което бе нужно да знае, и приключи със забележката:
— С моя разказ ви дадох и доказателство за това, че не се намирахте в смъртна опасност и че ние тръгнахме подир вас, преследвайки единствено собствените си интереси. Следователно не можем да се съгласим, че сте ни задължен по какъвто и да било начин.
— Не, сеньори — енергично възрази графът. — Не бива да говорите така! Намирах се в смъртна опасност и моята рана свидетелства за това. А ако не бяхте научили какво ме заплашва, вие спокойно можехте да се върнете и да сметнете задачата си за изпълнена.
— Съпругът ми е напълно прав — намеси се и графинята. — Какви ли ужаси щях да изживея по време на пленничеството си, без да говорим за куп непредвидими обстоятелства, които можеха да изложат живота ми на опасност. Сеньор Клаузен, чувствам се много задължена както към вас, така и към другите сеньори и няма да позволя да ми отнемете удоволствието да дам скромен израз на благодарността си! Ние ви молим най-настоятелно, докато пребивавате в Мексико, да не отблъсквате нашето гостоприемство!
— Смятам, че това се разбира от само себе си, сеньори, и се надявам, че непременно ще изпълните молбата ни! — намеси се и графът.
— И все пак се налага да ви благодарим и да откажем! Пътят ни води право към Морелия, където сигурно ще намерим нашия човек, на когото попречихме да изиграе ролята си на спасител. Несъмнено той е стоял скрит нейде в гората и избягалите бандити са го уведомили вече за пълния провал на плановете му. Той незабавно ще посети алкалда и се надяваме там да си разчистим сметките с него.
— Извинете, сеньор Клаузен, но той е организирал тук, в тази страна, това разбойническо нападение и попада под ударите на нашите закони, разбира се, ще помолим за съдействие и консулството на Съединените щати. А в това отношение законите ни са строги и ви предлагам после да разчистите сметките си с онова, което те оставят от него. По такъв начин си осигурявам присъствието на двама гости, чиито редки качества признавам от цялото си сърце и душа.
— Но ако не действаме веднага, той ще избяга! — подхвърли Клаузен.