По-късно, докато тримата седяха и обядваха, откъм портата се разнесе бърз конски тропот. Двамата пратеници се завръщаха от Морелия. Скоро те влязоха в трапезарията.
— Е? — попита графът. По лицата им разбра, че му носят важна вест.
— Спипахме го!
— А-а! Съвсем не очаквахме да стане толкова бързо!
— Появи се тъкмо когато полицията обграждаше дома на алкалда.
— Оказа ли съпротива?
— Беше като побеснял. Превъзходно въоръжен, успя да рани неколцина от хората.
— И къде се намира сега?
— В затвора. Утре ще го отведат в столицата Мексико за предварителен разпит.
— Добре, можете да се оттеглите! — След тези думи графът се обърна към графинята и Клаузен. — Трябва да видя този човек. Щом свършим с обяда, тръгвам за Морелия. Ще дойдете ли с мен, дон Клаузен?
— Непременно.
— Сигурно ще сме им добре дошли. Там никой не го познава лично и вие ще можете да го разпознаете и безпогрешно да установите самоличността му. Впрочем ние сме твърде заинтересовани от следствието срещу него, тъй да се каже, участвахме в цялата история и ако присъстваме там, ще улесним работата на полицейския чиновник.
След около четвърт час графът и Клаузен яхнаха конете си. Пътят им съвсем не беше дълъг и скоро пристигнаха в Морелия.
Случилото се беше развълнувало целия град и пред сградата на съда, където се намираше и затворът, се беше стекла многолюдна тълпа. Двамата мъже едва успяха да си пробият път през нея. Полицейският чиновник беше провел вече един разпит и посрещна посетителите си изключително любезно.
— Ваше превъзходителство, тъкмо се канех да ви посетя, за да получа необходимите сведения. Но вашето идване прави намеренията ми напълно излишни.
— Разговаряхте ли вече с арестувания?
— Да. В негово лице видях един изключително хитър и същевременно способен на всякакво насилие човек, от когото може да се очаква всичко. Той не призна абсолютно нищо и ми се струва, че само зареденият револвер ей тук до мен го накара да се въздържи да не извърши някоя глупост. Ще ми разрешите ли да ви помоля да ми разкажете случилото се с най-големи подробности?
— Най-напред да ви представя моя спасител, дон Клаузен от Франкфорт в щата Кентъки. Той може да ви даде много поточни сведения за обвиняемия от мен.
Двамата господа седнаха. Полицейският чиновник внимателно изслуша разказа им, като си записваше най-необходимото.
— Дон Клаузен, носите ли писмото?
— Да, ето го!
Полицаят го прочете.
— Ще ми го оставите ли?
— Моля ви да го използвате по най-добрия начин!
— Уилсън му е отговорил от Стентън — открих неговото писмо сред личната кореспонденция на алкалда, но сметнах за по-уместно при първата ми среща с него да не му казвам нищо. Сега обаче нещата се промениха. Веднага ще наредя пак да го доведат, за да направим очна ставка с вас, и затова ви моля на първо време да почакате в другата стая.
Той ги придружи до съседното помещение, чиято врата остана леко открехната, и после заповяда да доведат Уилсън. Той се появи вързан, но с гордо вдигната глава, а по лицето му се беше изписало силно възмущение.
— Какво има пак? Струва ми се, че си казахме всичко. Крайно време е да изляза от тук!
— Ще излезете, но може би не така, както си представяте. Първо трябва да ви зададем още няколко въпроса, които се отнасят до вашето минало. Ще ми кажете ли пак името си?
— Томасио Молес. Изглежда, страдате от отслабване на паметта!
— Възможно е! Но може би това страдание у вас е в по-напреднала фаза, защото по всичко личи, че съвсем сте забравили къде сте живели по-рано. Роден сте в Сан Хуан Баутиста и от дванайсет години пребивавате в Бразилия, така ли?
— Точно така. През цялото време кракът ми не е стъпвал извън границите на кралството, тамошен поданик съм и ако продължавате да ме държите тук затворен, ще се обърна към бразилското консулство. После вижте как ще се оправяте и сам си носете последствията!
— А не желаете ли да се обърнете към консула на Съединените щати?
— Защо?
— Защото навярно Фред Уилсън ще има по-голям успех, отколкото Томасио Молес в споменатото от вас бразилско представителство.
— Фред Уилсън ли? Че кой е той?
Когато чу това име, негодникът видимо трепна, но после успя бързо да се овладее.
— Един стейкман, бандит, убиец, фалшификатор и взломаджия, накратко, една персона с много мрачна слава. Навярно никога не сте чували за него, а?
— Че какво общо мога да имам аз с такъв човек?
— Може би много повече и от вашия брат, който е бил с него в доста странна кореспонденция — отвърна полицаят, взе писмото на алкалда и му го показа. — Познавате ли това писмо?