Младежът кимна усмихнато.
— Отгатна! Исках да създам поетични «образи от саваната» и затова тръгнах из прериите, а ето че койотите за малко не ме изядоха. Но ми се ще сега ти да ми отговориш на същия въпрос, който зададе и на мен.
— Искаш да узнаеш как се казвам ли, сър? Е, не съм нито президент, нито губернатор. Тим Съмърланд ми е името откакто се помня и ще си остане такова, докато някой ден си загубя скалпа или пък някоя гризли ме излапа цял-целеничък. Може би си чувал някога за адвоката Бил Съмърланд?
— Да не би да имаш предвид известния адвокат Бил Съмърланд от Стентън, Арканзас, а?
— Да. Той ми е брат и отивах тъкмо при него. Щях да му занеса една хубава торбичка, пълна със златен прах и самородни късчета злато, които събрах по бреговете на Канейдиън, но стейкманите ми я взеха.
— Стейкманите ли?
— Да, те. Или още не знаеш кои мерзавци се крият под това прозвище? Има каква ли не сган, която по различни причини и съображения е била принудена да напусне различните щати и тук сред пустинята е намерила сигурно убежище от ръката на съдебната власт. На различно големи групи тези типове се скитат наоколо, грабят и убиват, като вниманието им е насочено особено към пътниците и керваните, принудени да прекосят пустинята на смъртта. За да ги заблудят, те или измъкват коловете и ги скриват, или пък ги забиват в погрешна посока И когато пътниците са вече полуживи от жажда и изтощение те ги нападат и… е, сега знаеш защо ги наричат стейкмани.
Когато оставихме зад гърба си Спаниш Пийкс и Канейдиън, ние бяхме над двайсет опитни уестмани, но с изключение на мен и още двама всички други паднаха убити от томахоките и стрелите на команчите. Успяхме да се спасим в Ляно Естакадо и вече бяхме прекосили по-голямата й част, когато изведнъж коловете изчезнаха. Това бе и предупреждение да сме извънредно предпазливи, но въпреки цялата ни хитрост и внимание все пак ни изненадаха. Беше посред нощ. В тъмнината успях да се отскубна от ръкопашната схватка и избягах, но ей тъй, както ме виждаш — без кон и оръжия. Три дни се държах, ала после рухнах на земята. Дори не знам колко дълго съм лежал в несвяст. Когато отворих очи, те видях пред мен. Благодаря ти, сър! Опитният Тим Съмърланд все ще съумее пак да се сдобие с кон и пушка, а после ще разбереш, че от благодарност към теб ще е способен да преглътне и много по-страшни неща от една чаша с койотска кръв!
Той млъкна. Най-често скитникът из Запада е мълчалив човек и въпреки изтощението си навярно Тим Съмърланд бе държал най-дългата реч през живота си. Външният вид на този добър човечец съвсем не можеше да се нарече «джентълменлайк». Тежките несгоди се бяха отразили твърде зле на тялото му, Но още по-зле бе пострадало неговото облекло. Ала той имаше онзи често срещан сред траперите израз на лицето, в който се смесваха необикновената хитрост и лукавство с честност и вярност, които ти помагат да разпознаеш свестния човек дори и в най-парцаливите дрехи.
— Що се отнася до пушката, веднага мога да помогна — каза Клаузен. — Освен двуцевката ей там на седлото виси и една чудесна карабина. Ще ти я дам. Добре съм се запасил с муниции и храна. Необходима ни е само вода, вода, и то не само за нас, а още повече за коня ми, защото без него сме загубени. Но, слава Богу, ти излезе прав! Облакът бързо нараства и вече се разпростря, кажи-речи, върху половината небе. Струва ми се, че едва ли ще загинем от жажда.
— Няма. Това е вече толкова сигурно, колкото и че шапката ми е на главата! След пет минути пороят е тук, можеш да ми вярваш, сър! Тим Съмърланд не за пръв път идва в пустинята на смъртта и всичките й капризи са му толкова добре познати, колкото и торбичката му за куршуми. Само гледай по-здраво да завържеш коня за забито в земята колче, както и да запазиш барута сух, иначе ще трябва да отпишеш и едното, и другото.
Той се изправи на крака и нахлупи шапката си ниско над очи. Тази «капела» едва ли имаше равна на себе си. Скроена преди дълги години от самия него от парче меча кожа и шита със сухожилия от елен, изглежда, още от самото начало тя бе имала твърде странна форма. А после с течение на времето космите й бяха изпадали, като само тук-там бяха останали да висят няколко тънки и дълги кичурчета с мръснокафяв цвят. Хиляди пъти мокрена от дъжда и също толкова пъти сушена от слънцето, тази разкошна част от облеклото му бе придобила направо неописуем фасон и се мъдреше върху главата му като изсъхнала медуза или като парче изпрана мукава, което от жегата се бе свило и бе придобило формата на полусфера. Подобни антики съвсем не са нещо рядко в прерията. Те дълго са служили много добре на собствениците си и затова ги обожават и не ги захвърлят дори и когато за кратко време влязат в допир с цивилизацията.