В процеса на приглушаване и канализиране на скръбта всичко, от ярките изрази на съчувствие от страна на началниците на Амос и Фрийд и на детските учители, до кредитните подаръци „В знак на съчувствие“, усвоими в най-близкия увеселителен център, беше изчислено много точно. Особено изолацията — най-малко от всичко Компанията имаше нужда от потънали в скръб близки, мотаещи се из коридорите, които да напомнят на останалите колко тънка е границата между живота и смъртта в този изкуствен, изграден само за печалба свят.
Кънтящите траурни слова на барона изведнъж станаха за Стен нищо повече от безсмислен шум. Той се обърна да си тръгне. До него бе застанал някой. Стен го погледна и замръзна. Беше Съветникът.
— Вълнуваща церемония — каза мъжът. — Трогателно. Много трогателно.
После подкани Стен към един щанд за напитки край транспортната лента и го покани да седне. Вкара картата си в слота и натисна бутона. Робосервитьорът избълва две напитки. Съветникът отпи глътка от кутията си и млясна. Стен се втренчи тъпо в кутията пред себе си.
— Разбирам скръбта ти, млади Стен — каза Съветникът. — Но всички неща възкръсват и израстват от пепелта.
Извади нещо от джоба си и го постави на масата пред Стен. Беше лична пластична карта, с надпис отгоре „КАРЛ СТЕН, 0385-УЧ.–2-МИГР-НЕКВ“. Стен се зачуди кога са успели да му щракнат снимката, отпечатана на предната страна на картата.
— Разбрах, че си бил много загрижен какво ще стане с теб, след неизбежния период на траур. В края на краищата ти нямаш работа. Нямаш кредити, нито средства за издръжка, и така нататък.
Замълча и отпи нова глътка.
— Проучихме досието ти и решихме, че заслужаваш специално отношение. — Съветникът се усмихна и почука картата с жълтия нокът на показалеца си.
— Решихме да ти дадем пълни права на работещ гражданин, с всички произтичащи от това привилегии. Месечен кредит като на пълнолетен мъж. Пълен достъп до всички услуги за отдих. Твой собствен дом — всъщност същия, в който си отрасъл.
Съветникът се наведе напред за трогателния финал на словото си.
— От утре, Карл Стен, ти ще заемеш достойното място на баща си в почетните монтажни линии на Вулкан.
Стен седеше безмълвен. Съветникът сигурно си мислеше, че трябва да изпитва благодарност.
— Разбира се, това означава, че ще трябва да отработиш годините, останали от договора на баща ти — мисля, че бяха някъде към деветнайсет. Но пък Компанията опрощава времето, останало от задълженията на майка ти.
— Много щедро от страна на Компанията — отрони Стен.
— Разбира се. Определено. Но както често е изтъквал пред мен самият барон Торесен в честите ни приятелски беседи в неговата градина, бих добавил — „благото на нашите работници трябва да се поставя над всичко друго“. Той много често обича да казва: „Щастливият работник е продуктивен работник“.
— Не се и съмнявам.
Съветникът отново се усмихна, потупа Стен по ръката и се изправи. Поколеба се малко, след което пъхна отново картата си в слота и набра няколко бутона. Зевът на щанда избълва още две напитки.
— Почерпи се, гражданино Стен. От мен. И нека да съм първият, който има удоволствието да те поздрави.
Отново потупа Стен, обърна се и тръгна по улицата. Стен зяпна след него. Вдигна двете кутии с питиетата и бавно ги изля.
Глава 5
Предупредителният сигнал за началото на работната смяна запищя и Стен седна в леглото. Беше буден вече от два часа. Чакаше.
Дори след четирите изминали цикъла тристайният апартамент си оставаше все така пуст. Но Стен знаеше, че мъртвите трябва да потъгуват сами за себе си. Беше се постарал да зазида в ума си тази част от чувствата, но от време на време те се изплъзваха от контрол и скръбта идваше сама.
Но преди всичко бе успял да се превърне в кроткото, покорно мигри, от което Компанията имаше нужда. Или поне да се преструва на такъв.
Стенният слот изщрака и от процепа щръкна плотът с обичайното бързо ободряващо енергизиращо питие и различните лекове срещу махмурлук и антидепресанти.
Стен гребна напосоки една шепа и ги изсипа в отходната тръба. Нито искаше, нито му трябваха, но имаше достатъчно ум, за да не отказва изобщо да обръща внимание на подноса.
След няколко часа роботизираната табла щеше да се изтегли и да се самоинвентаризира. След което някой компютър, някъде си, щеше да докладва, че Стен не е консумирал. Което щеше да предизвика наказателна мярка от страна на Съветника.
Стен въздъхна. За всяко нещо в този свят си имаше квота.