После се плъзна покрай шейната и се гмурна през отвора.
Олюля се, зашеметен за миг, когато се оказа обкръжен от непрогледния мрак, осеян с призрачната светлина на звездите.
Така или иначе, намираше се извън Екзотичната секция. И при това — дори успя да се усмихне кисело — бе осъществил една от мечтите си. Намираше се извън Вулкан.
И после започна да се движи. По-надалеч от дупката, все по-надалеч от Екзотичната секция. Понесе се право на север, към единствената дупка, в която можеше да се скрие — просналата се из пространството основна маса на Вулкан.
Нямаше никаква представа накъде точно се е запътил. Отначало пристъпваше предпазливо, после започна да възвръща куража си, разбрал, че в ботушите на скафандъра му е останал достатъчно магнетизъм, за да го задържи да не се превърти и да отхвърчи в празното пространство на космоса. Продължи на отскоци, по един метър всеки.
На няколко пъти когато към него полетяха съдове на ремонтните бригади и патрулни совалки, изпадна в паника.
Но после разбра… единственото, което ги тревожеше, бе неочакваната, ужасно скъпа експлозия в Екзотикс, вече на километри разстояние от него. Дори и да го забележеха, един човек в работен скафандър едва ли щеше да бъде свързан с опустошителния взрив.
Поне засега.
Задържа се навън толкова дълго, колкото беше възможно — докато най-сетне въздухът в скафандъра не започна да дращи в ушите му, и той не долови предупредителното хъркане на въздушния регулатор — и тогава се приближи до първия люк, който успя да забележи. Предположи, че е някой от предназначените за авариен ремонт.
Ръкавиците на костюма му трескаво зашариха по лостовете и люкът изведнъж плавно се отвори. Той пропълзя в тясната камера на люка, затвори външния капак и натисна бутона за въздушното налягане.
Вътрешната врата се отвори с прещракване — поне вътре имаше въздух, който да пренася звука — и Стен пристъпи през нея.
Пред и зад него се простираше дълъг пуст коридор. По пътеката беше полепнал дебел слой прах и повечето осветителни тела по тавана бяха изгорели. Стен се облегна изнемощял на извитата стена на тунела. Беше свободен. Беше си отново у дома.
Прецени и двете мисли, които бяха преминали през главата му. И се усмихна. Усмивката му прерасна в смях.
Свободен. Докато го хванат. У дома. На Вулкан?
Но продължи да се смее. Така, както го беше научил Хайт.
За момента това му се стори най-подходящото.
Глава 10
Торесен бързо се смъкна от грависледа и закрачи към совалката. Само още няколко минути и щеше да бъде далече от Първичния свят, на път за Вулкан. Все още се чувстваше изнервен от Императора и наполовина беше убеден, че всеки миг ще го задържат.
Напрегна се, когато неколцина имперски гвардейци минаха на завоя. Но те бяха погълнати от разговора си и явно не бяха тръгнали да го гонят. Отпусна се.
Нещо диво вътре в него продължаваше да се опъва и едва ли не да търси противопоставяне. Торесен не беше свикнал да се кланя на други мъже. Чувството на ужас никак не му допадаше. Мина покрай войниците. Можеше да се справи с тях. Мозъкът му трескаво преценяваше възможностите. Щеше да скърши гърлото на първия. Вторият щеше да умре, след като счупи носа му и натика хрущяла в мозъка му. А третият… той се отърси от тези мисли и когато закрачи по товарната рампа, вече дишаше по-леко.
Малко по-късно вече се намираше в совалката, на път към лайнера, кръжащ в орбита около Първичния свят. Отпуснат в креслото — за пръв път наистина облекчен, откакто бе напуснал Вулкан — Торесен се замисли за срещата си с Императора.
Имаше няколко възможни обяснения: (а) Императорът страдаше от старческо слабоумие. Едва ли. (б) Наистина се опитваше да укроти някои свои свръхревностни помощници. Глупости. Това просто не беше в стила му. (в) Императорът знаеше за проект „Браво“. Погрешно. В края на краищата Торесен бе останал жив, нали така? (г) Императорът подозираше, че се готви нещо, но не можеше да го докаже. И затова бе и срещата — за да види Торесен лично и деликатно да го предупреди. Виж, това беше най-вероятното.
Е, добре. Какъв тогава щеше да е следващият ход на Императора? Виж, това можеше най-лесно да се предвиди. Щеше да усили разузнаването си. И да изпрати още свои шпиони на Вулкан.
Баронът се усмихна. При това положение се чувстваше много по-добре. Притвори очи за лека дрямка. Малко преди да заспи, си отбеляза нещо наум. Щеше да нареди на своите органи по Сигурността да съгласуват с него всички акредитации на посетители от външни светове. Очакваше с нетърпение лично да поразпита неколцина шпиони.
Глава 11