Стен така и не разбра как Карудърс успя да сведе тона си до шепот под 116 децибела.
— Има ли някаква особена причина, поради която не сме в поза мирно?
— Стани! — понечи да изкомандва някой. Карудърс си проби път през навалицата, огледа Грегър и изцъка замислено.
— Гигантският паяк на Одал. Знаех, че имаме въшки и по някой и друг плъх, но тези паяци ги изтровихме още миналия цикъл.
Карудърс се обърна.
— Моргхан! Защо не прескочиш до склада и да донесеш един бидон разтворител? Ако нямаш нищо против, разбира се.
Вратата на взводната барака се затръшна още преди Карудърс да успее да довърши изречението си.
— Гигантски паяци, хм. Сериозна работа. — Шепотът премина в крясък. — Наемник Стен, каква е униформата за деня за лов на паяци?
— Ъъ… не знам, ефрейтор.
— ЛЕГНИ, СТАНИ, ЛЕГНИ! ТИ СИ БИВШ СТАЖАНТ ЕФРЕЙТОР И СИ ДЛЪЖЕН ДА ГО ЗНАЕШ! ОБУЧАЕМА ТОМИКА, ТИ Е ТРЯБВАЛО ДА МУ КАЖЕШ — ЛЕГНИ, СТАНИ, ЛЕГНИ!
Карудърс закрачи към вратата.
— Ще се строите вън след пет минути в пълно снаряжение за лов на паяци и ще се подготвите да изкарате остатъка от нощта в търсене на, според мен, пет гигантски паяка.
Тя затръшна вратата. Новобранците се спогледаха слисано. Вратата изскърца и отново се отвори.
— Тоя, който не е в подходящо снаряжение, ще получи два дни непоряд в кухнята. Това е всичко, деца. Времето тече.
Когато Бялстред налетя върху ефрейтор Холстед с бойната кола, Стен знаеше, че е бил прав през цялото време. Селянчето изобщо не беше глупаво. Не, никой не можеше да обвини Бялстред, че е премазал Холстед нарочно. Беше си просто нещастен случай. Разбира се. Не можеше да е друго.
— Това — обяви Холстед — е поредното имперско устройство, предназначено за мозъци на червеи. Едната стрелка ви показва заряда на батериите. Завърташ този ключ и колата стартира. Нагласяш лоста за издигане на желаната височина. Едно деление на метър. Доплеров радар автоматично ви задържа на съответното ниво над терена. Буташ лоста напред и се дигаш нагоре. Колкото по-напред, толкова по-бързо. Максимум скорост — двеста километра в час. Буташ лоста настрана и бойната кола се обръща. Имаме ли доброволци?
Холстед огледа обучаемите, докато не забеляза един, който се опитваше да стане невидим, и каза:
— Бялстред, я ела насам, момчето ми.
Бялстред закова пети пред ефрейтора.
— Никога не сме карали кола, така ли?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР!
— Защо не, обучаеми?
— Ние на Отремер не вярваме в тях, ефрейтор. Ние сме Амиш.
— Разбирам. — Холстед помисли малко и очевидно реши да не коментира нищо. — Марш в колата.
Бялстред непохватно се напъха в кабината.
— Ти нямаш никакви религиозни възражения против шофирането, нали? — попита Холстед.
— СЪВСЕМ НЕ, ЕФРЕЙТОР.
— Чудесно. Стартирай я, нагласи я на два метра височина и я прекарай по плаца. Завий и спри тук.
Пръстите на Бялстред зашаваха по лостовете, след което той здраво стисна контролния лост и рязко го дръпна надясно.
На Холстед му остана време само колкото да изкрещи „НЕЕЕ“, когато бойната кола се завъртя около оста си, буферът го халоса по главата, завъртя го и го събори от платформата на земята. Колата плавно се понесе напред. Радарът й имаше достатъчно обхват, за да засече изпълнените с обучаеми (но светкавично опразващи се) скамейки, и изрядно я поведе над тях, след което започна да я върти в правилни кръгове с диаметър петнадесет метра. Бялстред седеше вкаменен зад пулта.
Ланцота и Карудърс успяха някак си да скочат на втора кола и започнаха да маневрират зад безцелно кръжащото първо МПС. Ланцота леко скочи във войсковия отсек, пресегна се през рамото на Бялстред и изключи двигателя. Колата кацна на плаца. Ланцота измъкна Бялстред за яката от нея.
— В момента — заяви Ланцота — никак не те обичам, обучаеми. Ти приведе един от моите кадри в безсъзнание, а това е МНОГО ЛОШО. Сигурен съм, че ще поискаш да зарадваш ефрейтор Холстед, когато се съвземе, нали?
Бялстред кимна.
— В противен случай той би могъл да те убие, обучаеми. И тогава ще ми се наложи да пиша рапорт защо го е направил. Така че съм сигурен, че изгаряш от желание да направиш на бедния ефрейтор една малка услуга, нали така?
Бялстред отново закима.
— Виждаш ли онзи връх — каза Ланцота и посочи отстоящия на километър рид. — На онзи връх има едно изворче, обучаеми. Ефрейтор Холстед много обича водата от това изворче. Така че защо не вземеш едно ведро и да изтичаш, и да донесеш на ефрейтора ведро изворна вода?
— Ъ? — понечи да отвърне Бялстред.
— Искаше да кажеш „Ъ, сержант“ — каза Ланцота. — И мисля, че ме чу добре.