Изключи микрофона.
— Свръзка! Давай!
Двамата се понесоха в мрака. Стен се ориентираше по сенките на дърветата. Огънят се усили и земята под тях се заогъва.
При внезапния вой на сигурно около хилядата сирени Стен подскочи.
— Психоатака — каза той на свръзката. — Само шум. Давай напред!
След секунди скочи в окопа на командира на Трети взвод.
— Какво става отпред?
Стен затаи дъх и затвори очи. Вслуша се. Завъртя глава и изруга.
— По дяволите! Броня!
— Аз не чувам нищо!
— Ще чуеш. Звучи ми като две единици. Стърже ми на поддържащи влекачи.
Включи радиото.
— Оръжеен, тук шест. Приемаш ли?
Една свръзка се материализира в нощта и се претъркули в траншеята.
— Всички единици. Чакай команда. Превърти на Ер-седем.
Комуникаторът избра прост код и заключи приемо-предавателите към него. Кодът щеше да се разбие след няколко секунди, ако врагът имаше анализатори. Но дотогава Стен щеше да довърши плана си.
— Две-едно. Преведи бойците си покрай КП и подсили едно-две. Действай! Две. По команда, започвате веднага фронтална атака.
Стен си пое дълбоко дъх. Това учение изглеждаше толкова истинско, че дори симулираното самоубийство му се струваше ужасно.
— Три-едно. Твоите хора задържат бронята под вашата позиция. Заповедта ви е да се държите на всяка цена. Ако пробием, ти и хората ти се измъквате поединично. Всички единици. Ротата ще предприеме фронтална атака срещу уловката в сектора на Втори взвод. Пробиваме и всеки действа поединично. Имате разположението на приятелските линии. Ще избегнете плена и ще се присъедините към полка на заранта. Това е всичко. Запазете водата, основното оръжие и по два пълнителя. Захвърлете всичко, включително радиостанциите. Успех. Действай!
Изключи радиото. Ланцота се появи до него.
— Административна забележка, стажант-капитан Стен. При изключени радиостанции контролиращият учението не може да ви нанася поражения.
Стен намери време да се ухили.
— Сержант, това изобщо не ми мина през ума.
Беше съвсем искрен.
После се обърна към отделението на КП.
— Чухте. Хвърляйте ги и да потичаме.
— Ланцота току-що помете оръжейния ни взвод. Вика, че било контрабатарея на твоята огнева подготовка.
Стен изстена.
— Лендън.
— Давай, Стен.
— Скочи пет метра надолу и ми подай ръка.
— Но тогава загивам!
— Тогава загиваш.
— Кво пък, може труповете да ни повозят до казармата.
Свръзката изскочи от окопа, измъквайки гранатомета от колана си, натисна бутона за огън и пламъкът засвистя нагоре. Един скенер го засече и дръпна лоста. Приемникът на симулатора се нажежи до червено. Лендън изруга и се повлече към сборния пункт.
Пламъкът разцъфна и Стен видя две… пет… седем щурмови верижни машини, които запълзяха нагоре от подножието на хълма.
— Светни ги.
Взводният командир натисна контролния оръжеен клавиш и цистерните с газ под налягане се отприщиха и засвистяха. Газът се смеси с атмосферата и играещият лейтенант запали сместа.
Огненото кълбо се изтъркули към подножието, помете три от влекачите и те се взривиха.
— Назад! Шестдесет метра и затягате вътрешен периметър.
Стен се изтъркули през траншеята и хукна на прибежки назад към командния пункт.
Докато се добере и залегне до Моргхан, вече си бе съставил план.
Сенки преминаха пред фронта му по посока на Втори взвод. Огънят изведнъж се удвои откъм периметъра на все още държащия се Трети.
Стен с благодарност захвърли раницата си и командирската радиостанция, метна оръжието през рамо и пое след тях.
В кабинета цареше мъртва тишина.
Стен стоеше мирно, вирнал брадичка.
— Четирима оцелели, новобранец ротен командир. Бяхте пометени.
— Тъй вярно, сержант Ланцота.
— Би ми било интересно да чуя вашата прогноза за ефекта от подобни действия при реално сражение. Върху останалата част от полка.
— Ами… много лош.
— Много очевидно. Но вие не знаете защо. Войските ще поемат масивни поражения и ще поддържат пълна бойна ефикасност само при две условия: първо, тези поражения трябва да се поемат за кратък период. Бавното настъпление унищожава всяка единица, дори и най-елитната. Второ, тези жертви трябва да бъдат довършени. Разбирате ли, Стен?
— Не съвсем, сержант.
— Ще ви обясня по-ясно. Върху примера на снощния ви разгром. Ако бяхте удържали този хълм и бяхте загинали до последния човек, полкът щеше да се гордее с вас. Това щеше да донесе бойна слава и вероятно някоя пиянска песен. Хората щяха да са горди, че сред тях е имало такива герои. Въпреки че щяха адски да се радват, че не са били сред тях.