Махони въздъхна и се обърна към Стен.
— Продължавам да търся името си там — каза той. — Досега нямам късмет.
— Затова ли ме повикахте тук, полковник? За да изсека своето на нея? Да спестя неприятностите и разходите на „Богомолка“?
Махони го изгледа намръщено.
— И защо да правиш това?
Стен сви рамене.
— Аз се провалих. Убих Винетца.
— И смяташ, че си имал друг избор? Бойно изтощение? Че се е прекършила? И че е трябвало да можеш да се справиш?
— Нещо такова.
Махони се засмя. Къс, мрачен смях.
— Е, не ми е приятно да развалям романтичните ти заблуди, Стен. Но Винетца не се е прекършила. Тя наистина се е опитала да те убие.
— Но защо?
Махони го потупа по рамото, бръкна в джоба си и извади шише. Подаде го на Стен.
— Пийни. Ще те оправи.
Стен удари няколко яки глътки, Понечи да върне шишето на Махони, но той му махна с ръка.
— Задръж го. Ще ти потрябва.
— Моля за извинение, но…
— Тя беше наемен убиец, Стен. Много професионален.
— Но нали е била проверена от службата за сигурност!
Махони поклати глава.
— Не. Винетца е била проверена. Жената, която ти уби, не е била Винетца. Отне ни известно време, но го разгадахме. Истинската Винетца е загинала при тръгването си. Беше на първопроходен свят, така че не сме получили съобщението веднага. Един служител, Фрейзър, забелязъл рапорта и го заличил. Така огладил пътя на убийцата да проникне на нейното място.
— Какво е станало с този Фрейзър?
— Убит е. Вероятно от нея, за да прикрие следите си.
Стен се замисли. Имаше логика. И нямаше.
— Но защо е трябвало някой да си създава всички тези грижи заради мен? Сигурно му е струвало купища кредити.
— Не знаем.
Стен се замисли над списъка на враговете си. Да, имаше доста. Вероятно и такива, които биха искали да го убият. Но те щяха да го уредят в някой бар или задънена уличка. Той поклати глава.
— Не мога да се сетя кой би могъл да бъде.
— Аз мога. Вулкан.
— Невъзможно. Разбира се, те ме гониха. Но аз бях отреп. Никой. Не, дори онези тъпи мозъци на Вулкан не биха могли да намесят наемен убиец само за да се справят с такъв като мен.
— Но така или иначе са го направили.
— Но кой? И защо?
Махони му даде знак за шишето. Стен му го подаде и той отпи. После каза:
— Има само един начин да разберем — каза Махони.
— Как?
— Мозъчна сонда.
Кожата на Стен настръхна, когато в ума му изплуваха образите на хората с прогорени мозъци, които познаваше… и на Орон.
— Не.
— На мен това не ми харесва повече, отколкото на теб, синко — каза Махони. — Но е единственият начин.
Стен поклати глава.
— Слушай. Сигурно има нещо общо с онази малка задача, на която те изпратих с твоите приятели.
— Но ние не донесохме нищо.
— Както ми се струва, някой смята, че си.
— Торесен?
— Сигурно.
— Но аз не…
— Обещавам ти, че няма да надничам в нищо друго освен в това, което ми трябва. Ще се съсредоточа само на последните няколко часа, в които бяхме на Вулкан.
Стен взе шишето от Махони, отпи и накрая каза:
— Добре.
Махони сложи ръка на рамото му и го поведе към вратата.
— Ела. Грависледът ни чака.
… Стен се измъкна от вентилацията в стената, с очи, приковани в гърба на патрула…
— Не — каза Махони. — Не е това.
Стен лежеше на операционната маса. Електроди, прикрепени към главата, ръцете и краката му, отвеждаха към малка стоманена кутия. Кутията захранваше компютърен екран.
Махони, Рюкор и облечен в бяло тех следяха екрана и видяха как Стен завлече патрула до вентилационната шахта и го натика в нея. Рюкор провери данните за жизнените функции на Стен на друг дисплей и даде знак на теха. Той натисна клавишите и на екрана се появиха нови картини.
… Стен и другите отрепи бяха пред вратата на Торесен. До него беше Бет. Тя измъкна от джоба си пластмасова пръчка. Опря я по средата на панела на вратата… Бет… Бет… Бет… Бет…
— Почакай! — извика Рюкор.
И техът задържа сондата. Образът на Бет замръзна на екрана. Рюкор се наведе над Стен и му инжектира транквилизатор. Тялото му се отпусна. Рюкор провери данните на медицинския компютър и махна на теха да продължи.
… И Стен пристъпи в жилището на Торесен… Бяха в друг свят… дружелюбна джунгла… само дето… Стен забеляза детектор на движение… скочи… ножът се заби в устройството…
— Почти сме на място — каза Махони. — Прескочи няколко минути напред.
… Документи и още документи се пръснаха от сейфа на Торесен… И Орон я получи — дебелата червена папка с етикет „ПРОЕКТ «БРАВО»“.