— Е, и?
— Ами напоследък идват наистина странни случаи оттук. — Той посочи фабриката, от която мъжете току-що бяха излезли.
— Кви случаи?
— Не е ясно — каза Бет. — Май има нещо общо с разтворите, които използвате тук.
Мигритата се вкочаниха.
— Какво им е лошото на разтворите? — попита набитият мъж.
— Не може да се каже. Изглежда, е някакъв вирус. Поразява само мъже.
— И какво им прави?
Стен сви рамене.
— Как да го кажа… те просто нямат много сексуален живот напоследък.
— И вероятно никога няма да имат — подхвърли Бет.
Мигритата се спогледаха.
Стен стисна Бет под мишницата и я дръпна по-надалече. После извика през рамо:
— Всичко добро, момчета.
Мигритата дори не забелязаха как двамата скочиха през перилото и бързо се запътиха към друга лента. Изглеждаха много импотентни.
Айда мигаше невинно до микрофона. Доктора седеше до нея и поглеждаше в бележките си, за да се увери, че говори каквото трябва, с вдъхваща възможно най-голямо недоверие интонация.
— Преди да изпълним следващата молба, скъпи приятели работници, имаме за вас едно съобщение. То е от Здравния център. Служителите там са много притеснени от появилите се напоследък слухове. Глупави слухове, впрочем. Свързани са със заразяването на течности в Поддържащ цех Двадесет и три… Ох, извинявайте… исках да кажа с незаразяването на течности… Както и да е. Този слух е напълно неоснователен, както ни уверяват от Здравния център. И няма никакви причини за тревога. Абсолютно невярно е, че причинява импотентност сред мъжете… Поправка. Всъщност няма никакво заразяване… Но и да имаше, то не би могло да увреди мъжката потентност. Ъъ… мисля, че това е всичко. Сега нашият следващ избор е…
Айда превъртя ключа и оригиналната емисия загърмя в студиото. Точно в началото на поредната песен. Тя се обърна към Доктора и се ухили.
— Как беше?
— С удоволствие си представям нещастните страдащи мигрита.
На следващата смяна в поддържащия цех на работа дойдоха само осем мигрита от персонала. След петнадесет минути тези осем мъже също чуха за опровержението по радиото и побързаха да напуснат.
Патрис, облечен като социопатрул, се беше облегнал небрежно на стената. И наблюдаваше играещите в зоната за развлечения мигрита. Друг отреп — жена, облечена като джойгърл — си бъбреше с него, придавайки си вид, че се пазари за цената.
Едно високо мършаво мигри привлече вниманието им — потеше се пред един игрален пютър. Вкарваше картата си и изчакваше лампите и колелцата да засвяткат. Но все оставаше с празни ръце и непрекъснато ругаеше. Картата отново влизаше в слота за нов опит.
— Тоя играе от цял час — прошепна Патрис на момичето.
Тя погледна мигрито през рамо и каза:
— Сигурно току-що е увеличил договора си с половин година.
Обърна се, приближи се до една от вентилните решетки и се опря на нея.
— Жертвата е ей оня — прошепна тя на скрития вътре отреп. Чу се стържещ звук и отрепът изчезна.
След няколко часа мигрито продължаваше да стърчи пред автомата, манипулиран от разстояние от отрепите с помощта на едно злокобно устройство, конструирано от Айда. То поддържаше интереса на мигрито, като му пускаше от време на време скромна печалба. Но бавно и постепенно мъжът губеше.
— По дяволите! — извика най-после той.
Обърна се и се отдалечи от машината. Патрис опря пръст в едно невидимо петънце на униформата си и закрачи към игралния пютър. Изчака, докато мигрито се обърне към него, и вкара картата. Чу се внезапен вой на сирени… звън… засвяткаха подивели мигащи лампи.
Изгубилото мигри замръзна и изръмжа на съседа си:
— По дяволите! Видя ли какво направи току-що това говно?
— Видях. Спечели цяло състояние.
— А аз играх на онова нещо половин ден. Не ми пусна и един скапан кредит. А тоя само идва и…
Привлечени от шума на полудялата машина, се струпаха още мигрита, чуха оплакванията на губещия и започнаха да мятат гадни погледи към Патрис. Патрис най-сетне си даде вид, че ги е забелязал. Направи крачка към тълпата, размаха зашеметяващата палка и викна:
— Хайде, разкарай се. Стига сте зяпали. Чупка.
Разгневената тълпа се поколеба.
— Миризлив измамник, това е той — подвикна някой отзад. Въпросният някой беше мнимата „джойгърл“.
— Да бяхте го видели — изрева изгубилото мигри. — Отмъкна всичко, което ми се полагаше.
Ново сърдито ръмжене. Патрис натисна бутона за тревога и след миг към тях затича отделение социопатрули да го отърват. Той изчака, докато се приближат, и изчезна.