Доктора огледа изображението. Мустаците му помръднаха в знак на съгласие. Всички очакваха неговите заключения.
— При сегашните обстоятелства — заяви той — Йоргенсен е прав. Но какво ще кажете, ако се придвижим с една фаза напред?
Йоргенсен помисли малко и каза:
— Аха. Черни операции… Увеличен натиск… Цел „Браво“… Да… алтернативи… но са твърде много, за да се пресметнат.
Обсъдиха го.
— Аз лично гласувам за следващата фаза — заяви Стен.
— Какво се очаква да кажа, по дяволите? — прошепна Стен.
Доктора се мъчеше да си придаде презрителен израз. Все още не можеше да го докара достатъчно убедително.
— Обичайните вдъхновяващи глупости. Вас, хората, лесно може да ви впечатли човек.
— Щом е толкова лесно, защо ти не се качиш на тези сандъци?
— Много просто — отвърна равнодушно Доктора. — Както ти самият казваш, кой ще повярва на едно пухкаво мече?
Стен изгледа останалите членове на екипа.
— Кажи им всичко, освен истината, момко — поучи го Алекс. — Те така или иначе няма да го разберат.
Бет само му се усмихна. Стен въздъхна дълбоко и се закатери върху накамарените сандъци.
Четиридесетината събрани в склада мигрита го зяпнаха. Зад тях водачите им — отрепи го гледаха с любопитство.
— Не знам какво ще си помисли Компанията за вас — каза Стен. — Но като ви гледам, мене лично адски ме плашите!
Последва лека тръпка на веселие.
— Стария ми казваше, че най-важният инструмент е четирикилограмовият чук. Използваше го да удря с него от време на време началниците си между веждите, само за да им привлече вниманието… Сега ми трябват седемдесет и четири килограмови чукове. И вие с бригадите си ще привлечете вниманието им. Считано от следващата смяна.
Командирите на ядра под него забръмчаха.
— Вие всички си знаете работата и с вашите хора си я вършите от много време. Няма аз да ви уча вас, старите майстори, как се кове желязото. Запомнете само едно. Ние сме много малко. Ние сме също като чирака с половината сандък инструменти. Ако ги счупим рано, няма да си свършим работата.
Мъжете закимаха. Стен им говореше на техния език. Мустачките на Доктора потръпнаха. Правилна процедура, прецени той, въпреки че не схващаше аналогиите.
Стен изчака, докато приказките заглъхнат, и вдигна ръка.
— Свобода за Вулкан.
Даде знак на отрепите да отведат мигритата през тръбите към техните зони и скочи от сандъците.
— Е, Алекс?
— А бе не знам… но май ще мине. Да, ще мине.
Мигрито изгледа оръжието скептично. Не вдъхваше много доверие — две споени двайсетмилиметрови медни водопроводни тръби. Отвинти тапата, изтърси две от таблетките натриев тиосулфат в шепата си, напъха обратно оръжието под работния си комбинезон и закрачи по коридора.
Вдишване… издишване… вдишване… нормално… просто отиваш да докладваш за малката авария на старшията. Няма нужда да бързаш…
Натисна звънеца на вратата. Стъпки отвътре, и забравилият да сложи очилата си старши надникна навън.
Изглеждаше озадачен. Попита нещо, което мигрито не можа да чуе заради бученето в ушите си, докато измъкваше оръжието и натискаше възпламенителния бутон. По волфрамовите жици протече ток. Жичките се нажежиха и подпалиха амониевонитратната смес.
Сместа разкъса тампона със синилна киселина и избълва газ в гърлото на старшията. Той изхъхри и се олюля.
Упражнението приключи. Мигрито хвърли газовата си пушка на гърдите на мъртвия тех и се отдалечи. Извади амилнитратната капсула от джоба на комбинезона си и я счупи — тя беше противоотрова, — свали предпазните ръкавици и си тръгна по страничната транспортна лента.
Айда небрежно завъртя длан и капакът на робота се отвори. Тя огледа подредените в търбуха на автомата-сервитьор десерти.
— Започна да дебелееш — предупреди я Йоргенсен.
— Поправка. Аз не дебелея. Аз съм дебела. И смятам да стана още по-дебела.
Започна да тъпче някакво мегакалорично разточителство в устата си, докато с другата ръка набираше нещо на компютърната клавиатура.
— Изтри ли ги? — попита Стен.
— Още преди часове.
— Тогава какво правиш сега, по дяволите?
— Порових и напипах ключа към ликвидните сметки на Компанията. Ако успея да се свържа, ще мога да прехвърля каквато си искам сума по сметка в някой друг свят.
— Като регистър за Свободна търговия?
— Това би могло… опаа! — Ръката й пробяга по клавишите и светкавично изключи терминала от мрежата. — Тия подозрителни кретенчета са скрили тук засичащ ключ.