Выбрать главу

— Аха, сега разбирам — намеси се Йоргенсен. — Значи крачиш нагоре по пътя. Пред теб е мишената. Залягаш зад някой храст, пръскаш прозореца, после на зигзаг до вратата, отваряш я с ритник, хвърляш гранатата, стреляш и викаш: Мамо, прибрах се!

— Бе не разбирам какво толкова сте се загрижили — каза Алекс. — Никой от нас няма да излезе жив от „Богомолка“. — Той допи питието си и мина на второ. Не изглеждаше особено притеснен.

Пот капеше от челото на Съветника по разкъсаната му, оцапана роба.

— В тази история просто няма нищо вярно. Моето отношение към вас, мигритата…

— Ние можем да използваме тая дума — прекъсна го един мургав мигри, — но това не значи, че в твойта уста звучи на място.

— Извинете. Вие сте съвсем прав, разбира се. Но… честна дума, никога не съм си позволявал да лиша никой… мигрант работник от справедливо спечеленото от него време за личното му добруване. Тази версия е измислена от враговете ми.

Петимата водачи на ядра го изгледаха с неверие.

Стен ги наблюдаваше, скрит зад паравана в края на изоставения склад, където се провеждаше импровизираният „съд“. Стори му се интересно, че вече не изпитва толкова силна омраза към стария си познайник, Съветника. От друга страна, нямаше никакво желание да се намесва.

— Можете да проучите досието ми — продължи Съветникът. — Винаги съм бил известен със своята порядъчност.

Горчив смях заглуши това, което се канеше да каже.

— Това ще го зарежем засега — каза Алвор. — Все още остава фактът, че назначаваше мигрита на смени, при които да загинат, само защото отказваха да ти дадат това, което искаш от тях. Познавам двама, дори трима, които си изпратил за прогаряне на мозъка.

Мигрито в края на масата, който до този момент гледаше Съветника безмълвно, изведнъж се изправи.

— Имам въпрос, момчета. Искам да го поставя лично на Негово говнярство. Какво поиска от моята Жанис, та я принуди да се чупи и да избяга при отрепите?

Съветникът облиза устни. Мигрито го сграбчи за косата и го надигна от стола.

— Не отговори на въпроса ми.

— Ами… това беше… просто опитът ми за общуване беше разбран погрешно.

— Общуване. Тъй ли? Тя беше само на десет.

Стен се изправи. Но мигрито, който беше хванал Съветника, отстъпи назад и само погледна останалите водачи на ядра.

— На мен повече не ми трябва, по дяволите! Гласувам „виновен“.

И целият хор съдебни заседатели изрази съгласие.

— Единодушно — обяви Алвор. — Каква е присъдата?

Стен изрита паравана.

— Предайте го на приятелите му. Навън.

Съветникът се ококори. Кой беше този? А после закрещя и се задърпа, когато водачите на ядрата го докопаха. Разтвориха двойната врата и го изхвърлиха навън. Съветникът залитна, олюля се и се озова в ръцете на чакащата навън тълпа работници.

Алвор затвори вратата. Но звуците на озверената тълпа отвън бяха твърде красноречиви.

Това беше първият съд.

— Също като бутане на домино — каза Стен. Двамата с Алекс се бяха запътили към кораба. — Още три цикъла и ще можем да престанем да се крием зад храсталаците, да започнем революцията и да накараме Гвардията да се размърда.

— Недей да броиш яйцата преди да са се измътили.

— Какво значи това, по дяволите?

— И аз не знам.

— Няма ли най-после да заговориш нормално, по дяволите?

— Просто си отпуши ушите, момко.

— Виж сега. Подготвили сме всичко. А — съпротивата е налице. Б — започваме да налагаме правосъдие за греховете и избиваме всеки екзек и всеки смотан тех, който може да брои до повече от десет.

— Дотук всичко е наред.

— В — правим оръжия и обучаваме мигритата как да си служат с тях. Г — избираме свое алтернативно правителство, точно както ни научи инструкторът. И накрая, Д, плесваме ръце след три цикъла и революцията почва.

Алекс метна пушката си на рамо — този сектор вече беше достатъчно сигурен, за да могат мигритата свободно да ходят из него въоръжени — и спря.

— Не знаеш едно нещо, Стен — каза той. — Мъж или жена, хванат ли оръжие, не можеш да кажеш какво ще стане после. Ще ти дам един пример. Моят брат, казваше се Мартин. Отиде на един хубав свят, варварски, за който нашият император реши, че му трябвало ново правителство. И значи вдигат те населението, и ги учат как да се бият и да се гордеят с това.

— И какво? — попита Стен.

— Та вдигат те шибаното червено знаме на революцията и се почва. Народът изколва аристокрацията. Брат ми им прави ново правителство вместо старото. Обаче на народа вече толкова му харесва кръвта и клането, че правят на кайма и новото си правителство, също като старото. Брат ми се чупи от планетата без една ръка и програмата се проваля. Сега си гледа овцете в Единбург, а аз дойдох да пазя честта на клана. Казвам ги тия неща, за да разбереш. Кибрит на деца не се дава.