Стен прекрачи през разбитите прозорци на контролната капсула на купола за развлечения и погледна надолу към хилядите лица, обърнати към него. Потни, окървавени, мръсни, ръмжащи.
Нямаше никаква логика. Само една ракета можеше да направи на пух и прах не само струпалия се тук екип на „Богомолка“, но и всички работници от съпротивата, които толкова усърдно бяха привличали и обучавали с месеци.
„По дяволите логиката“ — каза си Стен и вдигна ръка за поздрав.
— Вулкан! — Гласът му отекна из купола. Прецени, че все още има функциониращи наблюдателни камери на сигурността и че го наблюдават. Зачуди се дали Торесен ще може да го идентифицира.
— Свободни мъже и жени на Вулкан — поправи се той. Изчака, докато мощният рев заглъхне. — Ние дойдохме на Вулкан, за да ви помогнем да извоювате свободата си. Но вие нямате нужда от нашата помощ. Вие щурмувахте оръжията на Компанията с голите си ръце. И победихте.
— Но Компанията все още е жива — продължи той. — Живее, окопала се в Окото. И докато не получим възможността да отпразнуваме победата си там, в Окото, все още не сме спечелили нищо.
— Сега е моментът! — викна той. — Сега е моментът да ви помогнем. Да ви помогнем да освободите Вулкан! — И изключи мегафона и се прибра в капсулата.
Алекс му кимна одобрително.
— Не ги разбирам тия работи, но признавам, че речта ти беше добра. Дай сега да не се моткаме, ами да пращаме сигнала и да почваме работа.
МЮОР ЮДЖХХ ММУИ ОЕРТ ММСВ ССВХ АВЛО…
Махони отстъпи встрани и остави Императора сам да разчете декодираното съобщение:
ПЪРВА ФАЗА ИЗПЪЛНЕНА. НА ВУЛКАН ЦАРИ ПЪЛНА БЪРКОТИЯ. МОЛЯ ЗАПОЧНЕТЕ ВТОРА ФАЗА.
Императорът си пое дълбоко дъх.
— Изпратете незабавно Гвардейски Първи и Втори щурмови съгласно Операция „Браво“, полковник.
Глава 35
Баронът се взираше във фигурата на екрана. Намръщи се. Беше му позната. Набра няколко клавиша и камерата се приближи към Стен. Торесен огради кадъра в рамка и го замрази. Огледа внимателно лицето на Стен. Не. Не го познаваше. Натисна клавишите, указващи на компютъра да порови в паметта за възможна идентификация. С малко повече късмет можеше да се окаже просто някое мигри с голяма уста и малък мозък. Неизвестно защо обаче Торесен не беше сигурен, че ще излезе точно така.
Моделът на Айда на лабораторията на проект „Браво“ приличаше на сив ципест балон, наполовина пълен с вода в единия край. Нямаше какво много да му се проучва: Айда все още не беше преодоляла защитата.
Членовете на екипа, заедно с Бет, гледаха тъпо модела. Стен, Алекс и Йоргенсен бяха облекли, за пръв път, откакто бяха дебаркирали на Вулкан, фототропните камуфлажни униформи на „Богомолка“. Айда и Бет се бяха пременили в комбинезони на техове Първи и Трети клас.
Нямаше какво да си кажат. Никой от тях не се интересуваше от насърчителни слова. Нарамиха раниците си и мълчаливо се качиха в грависледа. Стен го подкара и се понесоха лудешки из коридорите на Вулкан.
След като мигритата наизлязоха по улиците, Вулкан бързо се сгромолясваше. По видеоекрана на барона пробягваха разпокъсани кадри на единични сражения, плячкосване и сразени социопатрули.
Баронът изключи екрана. Беше безнадеждно. Нищо не можеше да направи, за да потуши въстанието. Можеше само да го остави да догори, след което да се опита да си възстанови рухналата империя.
Примигна сигнал за внимание. Торесен за малко щеше да го пренебрегне. Просто поредният рапорт на изпадналата в истерия охрана. Не, трябваше да отговори. Включи компютъра.
Сърцето му се вледени. Компютърът беше идентифицирал водача на мигритата. Стен. Но той беше… Как?… И тогава баронът осъзна, че този свят наистина отива към края си.
Имаше само една възможност: Стен; Гвардията; проект „Браво“. Императорът знаеше и Императорът беше предизвикал въстанието на мигритата. Стен беше част от екип на „Богомолка“.
Торесен отчаяно затърси изход. Какво можеше да стане по-нататък? Как трябваше да реагира той? Това беше. Императорът просто търсеше повод да изпрати войскови десант. От Торесен се очакваше да помоли за помощ. Щяха да го арестуват, проект „Браво“ щеше да бъде разкрит и…
И тогава Торесен се сети. Трябваше да отиде в лабораторията. Да прибере най-важните файлове. Да унищожи всичко останало и да избяга. Все щеше да може да постави Императора на мястото му, докато държеше в ръцете си тайната на АМ2.
Той стана и тръгна към вратата. Но спря. Още нещо. Имаше още нещо. Императорът сигурно беше заповядал лабораторията да се унищожи. Стен и екипът му сигурно в момента бяха на път за там. Забърза се към комовидеото.