Выбрать главу

На екрана се появи изплашената физиономия на шефа на сигурността.

— Сър!

— Трябват ми всички мъже, които можеш да събереш. Тук. Веднага! — изрева Торесен.

— Слушам, сър.

И изчезна. Торесен започна да мисли трескаво. Имаше ли още нещо? Още някоя предпазна мярка? Усмихна се криво, отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади малка червена кутия. Напъха я в джоба си и хукна към вратата.

Глава 36

Фрик и Фрак кръжаха високо над палубата на лабораторията на проект „Браво“.

Не ги забелязваше никой. На Вулкан в края на краищата нямаше нито птици, нито гризачи. Човешкото око не вижда това, което не разбира.

Постовият офицер на охраната огледа ноктите си. Беше ги изгризал набързо през последната смяна. И систематично изтезаваше всеки патрул на двадесет метра околовръст. Не му оставаше нищо друго, освен да се поти и да си пресмята проблемите.

А те бяха много. Да пази една лаборатория, за чието предназначение нямаше никаква представа, от достъп на външни лица. Плюс тъпите мигрита, които напоследък се бяха побъркали — най-добрият му приятел извън смяна беше намерен с половинметров нож в гърдите. А току-що го бяха предупредили, че самият барон Торесен е тръгнал насам.

А последното, което му липсваше, бяха пощурелите компютри. Погледна екрана. Блъсна го с тлъстия си юмрук, просто за проба. Нищо не се промени. Скапаната апаратура продължаваше да засича странни летящи обекти в самата лаборатория.

Постовият офицер започна да се чуди защо изобщо беше приел да работи за Компанията. Щеше да си му е много по-добре, ако си беше останал шеф на тайната полиция на родната си планета. Вдигна поглед към двамата техове, които се тътреха по коридора към него.

Дебелата техничка първи клас се набута в офиса му и вдигна горната си устна. „Ега ти скапаният кеф — помисли си той. — Дизел-лесбийка. Само хемороиди ми липсват.“

Усмихна се съчувствено на нещастната третокласна техничка зад Айда. „Бедното дете — помисли си. — Оная си й го връща. Бас държа, че не й е пуснала и че сега дебелата лесбийка я кара да мъкне чантите с инструментите.“

— Точно каквото очаквах — изръмжа Айда. — Компютърът се е скапал и не теб не ти е останало нищо друго освен да си бъркаш в носа. — Обърна се към Бет. — Мъже!

Охраняващият офицер реши, че тази смяна ще е много дълга. Опита се да се държи официално.

— Получаваме данни — започна да обяснява.

— Знам аз какво получавате — прекъсна го Айда. — И ние имаме терминали. — Тя го изгледа презрително и подхвърли на Бет: — Не ти ли казах, че ще се окаже нещо елементарно?

— Какво искаш да кажеш? — попита офицерът.

— Тази гривна. Като държиш малко повече сплав близо до някой терминал, и той се побърква. От това трябва да е.

— Но това е автоматичният екран. Винаги ги използваме. И нищо такова не се е случвало досега.

— Да бе. То и онези скапани мигрита никога досега не се бяха свързвали с компютрите. Да не искаш да ми кажеш, че всички твои ненормалници от патрула ги носят?

— Да.

— Тъпо, по-тъпо, най-тъпо. Извикай ги бързо тук.

— Какво?

— Всички от смяната, тъпако. Може би тая работа ще се окаже лесна и че единственият проблем е, че някой носи гривна, която обърква сигналите.

— Не мога да извикам тук всички постове — възрази офицерът.

Айда сви рамене.

— Хубаво. Тогава двете с това сладурче се връщаме и докладваме, че не можеш да оцениш ситуацията. Рано или късно все някой ще дойде да оправи този компютър.

Офицерът хвърли поглед към екрана. Странните летящи обекти все още бяха там. Погледна техничката трети клас, която му отвърна със съчувствена и много, много топла усмивка. Взе решение, обърна се към кома и го включи.

— Трета смяна — няма тревога — всички служители по сигурността да се явят незабавно в централата. Повтарям, всички служители да се явят незабавно в централата.

Бет издърпа две бестерови гранати от колана си и стана. Служителите от охраната на проект „Браво“ се бяха струпали в малкия офис. Айда се изправи до вратата.

— Това ли са всички?

Дежурният офицер кимна.

Бет натисна брояча на гранатите и скочи към вратата. Стовари се върху Айда.

Двете гранати се взривиха с яркочервена светкавица.

Патрулите на проект „Браво“ изпопадаха. Бет се претъркули през Айда и й подаде ръка да се изправи. Айда изхриптя, промърмори нещо на цигански и изсвири пронизително с пръсти.

Стен и останалите членове на екипа се появиха от дъното на коридора и забързаха към двете жени.