— Можеш ли да спреш зарядите? — извика Стен.
Алекс преряза с откос нахлулите в лабораторията патрули, след което отвърна спокойно, без да извръща глава.
— Този път май надминах себе си, момко. На всеки му сложих противоизключвач.
— Шейсет минути?
— Имаме ги. — Алекс погледна часовника си. — Даже вече са петдесет и една.
Тактическите кораби, носещи се пред щурмовия транспорт на Гвардията, се шмугнаха през рояка спътници около Вулкан, без да знаят, че след клането на Бет на работниците в Яслите повечето от тях са останали неуправляеми.
Разузнавателните кораби се насочиха право към Вулкан. През последните няколко месеца Торесен се беше снабдил с известно количество почти забранени противоракетни устройства и ги беше инсталирал по порите на външната обвивка на Вулкан. Но комбинацията между внезапната атака на Гвардията и това, че екипажите им бяха полуобучени, означаваше, че много малко от тях можаха да се задействат преди ракетите на разузнавачите да пометат установките им.
Очевидно обичайният щурм с пръскане на шрапнели тук беше неприложим. За целта старателно бяха модифицирани стандартни товарни кораби с винтообразни носове за товарене и разтоварване. Детекторите за близост записукаха, спирачните дюзи разтресоха корабите, снижавайки скоростта им до няколко километра в час, след което пилотите изхвърчаха от командните мостици и затръшнаха люковете мигове преди транспортьорите да се врежат във външната обвивка на изкуствения свят Вулкан.
Носовете на атакуващите кораби се отдръпнаха и облечените в скафандри гвардейци се изсипаха от тях. Съпротивата беше нищожна. Никой от патрулите вътре не разбра какво става и не можа да даде отпор.
Гвардията започна да настъпва на малки, самоподдържащи се щурмови отделения. Зад тях се придвижваха подкрепящите ги единици с полупреносими мазери, а около корабите военните инженери се задействаха, запечатвайки пробойните по външната обшивка.
Съпротивата, в сравнение с обичайния отпор, който срещаше Гвардията по други светове, беше малка. Социопатрулите може и да си въобразяваха, че са елитни главорези, но имаше чудовищна разлика между това да размахваш палка над главите на невъоръжени работници или да се сражаваш срещу грубо въоръжени бойци на съпротивата, и да се окажеш лице в лице с обучени, опитни в бой гвардейци.
„От наемници герои не се получават, само посерковци“ — каза си Торесен, докато гледаше как командирът на ротата социопатрули се мъчи да ги подкара напред. Половината се бяха снишили боязливо зад импровизираните барикади, които Торесен бе заповядал да издигнат малко пред вратата на лабораторията. Другите с огромна неохота се изправяха и се придвижваха напред.
Бойците на „Богомолка“ откриха огън. Най-бързият патрул успя да преодолее цели три метра преди да се просне върху телата на загиналите си другари.
Пресмятащата част от мозъка на Торесен потръпна. „Онези са петима — Торесен така и не беше забелязал Фрик и Фрак, увиснали високо на една от таванските греди — а ние дойдохме с близо седемдесет души. Те не са дали още нито една жертва, а ние изгубихме вече тридесет души!“
Комът на колана му забръмча. Торесен го вдигна, изслуша съобщението и пребледня. Беше го яд. Най-вече на самия себе си. Беше предположил, че Императорът няма да предприеме този ход преди да се сдобие със сериозен повод, но паникьосаният тех от центъра за свръзка току-що го беше уведомил, че гвардейците вече са проникнали. Включително със секторите на въстаниците, беше завзета почти една трета от Вулкан.
Торесен се запромъква към командира на патрула.
— Ще ни трябват повече хора — каза той. — Аз ще координирам действията от офиса на охраната.
Докато излизаше в коридора, стената над главата му се взриви.
Той се изправи и затича. После спря и измъкна малката червена контролна кутия от джоба си, докосна кодирания по отпечатъка на пръста му предпазител и отвори капака. Набра на екрана 0.15 и затвори веригата, след което се постара да си върне спокойствието и тръгна да се отдалечи от зоната на лабораторията на проект „Браво“. Един гравислед го чакаше.
— Окото — разпореди се той и следът излетя.
Зад него, под пода на главния пулт на лабораторията, броячът започна да отмята оставащите минути до задействането на собственото Адско устройство на Торесен — мегатонен ядрен заряд с ограничено действие, който щеше изцяло да заличи лабораторията и да осигури на Торесен единствения шанс да остане жив.
Айда пак стреля към барикадите и изръмжа:
— Алекс! Нали разбираш, че ако останем така приковани и твоите заряди гръмнат, няма да мога да ти дам нищо за пиене?