Внезапно осъзна, че съвсем се е побъркал. Разсмя се. Колко странно — да осъзнаеш собствената си лудост. Като че ли си някоя друга личност, отвън, и наблюдаваш самия себе си. Взимаш си бележки за мисли и действия. И ги наблюдаваш така, както някой тех наблюдава поведението на микроб. Нещо пропълзя в дъното на мозъка му. Дали Стен наистина беше мъртъв? Тази експлозия?… Не беше точно това, което очакваше. Беше някак си по-различно. Торесен се усети, че всъщност му се иска Стен да е жив. Пръстите му се сгърчиха, като си представи как ги впива в мекото гърло на мигрито. „Стен — помисли си той. — Стен. Ела при мен.“
Зад гърба му се чу звук. Торесен се усмихна и се обърна.
Стен бавно крачеше към него. С нож, проблясващ в ръката му.
— Благодаря ти — каза Торесен. — За точността.
Стен се поколеба. Изглеждаше озадачен.
— Ти ме познаваш?
— Да. Лично. Аз убих семейството ти.
Ръката с ножа изсвистя към гърлото на барона. Торесен изпъшка, когато върхът на ножа перна рамото му и остави кървава диря. Изрита и по кожата му пропълзя тръпка на удоволствие, като чу сухия пукот на счупената ръка на Стен. Ножът падна в тревата.
Стен пренебрегна болката, извърна се да избегне удара и замахна със здравата си ръка. Торесен отстъпи. Стен се присви, очаквайки атака. И осъзна, че баронът не го напада. Зад него, само на няколко метра, беше оръжейната му колекция. Торесен отстъпваше, за да се докопа до оръжие.
Стен скочи към стената и сграбчи старинен мускет с рязан приклад. Торесен грабна един уилигън — и откри огън. Стен залегна и извъртя пушката нагоре. Стреля. Куршумът разби осветителното тяло на купола. Мрак. Стен се претърколи. Куршумите АМ2 засвистяха около него.
Пропълзя зад някакво дърво. Буци пръст и парчета дърво се пръснаха около него. Тишина. Стен се вслуша. Чу лекото шумолене на крачещия в мрака Торесен. Стори му се, че се приближава. Стегна се, готов за скок.
Щракване. Дълго скрибуцане. И Торесен отвори клетките.
И тигрите изскочиха — два огромни бенгалски мутанта. Заръмжаха и замятаха опашки. Торесен натисна един команден бутон. Леко щипене по металните гривни на шиите им и те му обърнаха гръб и тръгнаха да търсят друга жертва.
Стен се сниши в храстите. Къде беше Торесен? Защо не идваше? Чу шумолене. Меко тупане на животински лапи. В следващия миг тигърът скочи. Огромен скок, право срещу него.
Той падна по гръб, сви крака и изрита право нагоре, с всички сили. Стъпалата му улучиха и тигърът политна над него. Приземи се и се загърчи. Опита се да се изправи, но рухна. Мъртъв, с прекършен гръклян.
Стен се изправи, преодолявайки болката в безполезната си китка. Болката пропълзя до стомаха му. Ето там! Звук. Торесен, беше сигурен в това.
Светлините на купола грейнаха. Стен за миг замръзна, заслепен от блясъка им. После уилигънът отново затрещя и той се хвърли зад друго дърво. Колко изстрела? Не беше чул Торесен да презарежда. Амунициите му трябваше да са на изчерпване. Стен диво се озърна, търсейки някакво оръжие.
И видя втория тигър. Присвит за скок. Звярът изрева, за да го накара да замръзне на място.
Стен се разсмя с лудешки, почти истеричен смях и извика:
— Вторият е мой, Торесен.
Баронът стреля с уилигъна. И улучи тигъра тъкмо когато той скачаше. Звярът рухна мъртъв на тревата. Торесен продължи да стреля. После се чу сухо изщракване — пушката беше празна. Стен изскочи от храстите.
Торесен отчаяно затърси нов пълнител. Нямаше. Бързо отстъпи назад и грабна първото оръжие, което му попадна подръка. Сабя. Острието й блесна, когато я измъкна от стената и замахна.
Върхът на оръжието порна Стен през ребрата и той изпъшка от болка. Посегна назад да сграбчи някакво оръжие. Каквото и да е.
Торесен нападна и рапирата извистя нагоре. Силен трясък на срещналите се остриета. Стен изви китката си и сабята се плъзна настрани. Той скочи напред, усети как върхът на рапирата пробожда мекото тяло на Торесен, а след това оръжието почти отхвърча от ръката му — Торесен политна назад.
Торесен пристъпи крачка напред. Усмихваше се.
„Никакъв шанс“ — прецени Стен. Сабята на Торесен беше тежка и добре укрепена при дръжката, докато той се сражаваше с някакво тънко парче подострена на върха стомана. Огъваща се стомана. Изведнъж осъзна, че това може да се използва като предимство. Гъвкавостта. Колкото и силно да удряше Торесен, той можеше да отмята оръжието му.
Торесен отново нападна. Оръжията се срещнаха. Рапирата се изви като змия, уви се около сабята и Стен използва нейната инерция, за да я отхвърли встрани. И се понесе напред, усети как върхът на рапирата се забива в плът, чу стона на Торесен.