Отстъпи назад тъкмо когато сабята политаше към него. Пауза. Торесен стоеше на място, дишаше тежко и от няколкото рани по тялото му струеше кръв. Но още се държеше.
После нападна отново, удряйки с все сила. Стен се опита да парира, но тънкото оръжие в ръцете му се отметна и той усети как сабята се вряза дълбоко в ръката му.
Торесен разбра, че Стен вече е в ръцете му, пристъпи напред и замахна да отсече главата му.
И изкрещя от болка, когато върхът на рапирата го прониза над лакътя. Сабята падна. Стен хвърли рапирата и замахна, изпънал пръсти. Усети как ребрата на Торесен изпукаха като сухо дърво.
Удари пак, право нагоре, с всичка сила. Под ребрата. Костта поддаде. Поддаде, поддаде. Мека влага.
Торесен изкрещя от болка.
И Стен изтръгна сърцето му.
В един ужасен, замръзнал в пространството миг, Торесен се втренчи в него. И рухна.
Стен погледна тъпо кървящото в юмрука му сърце. После го запокити в храстите, където лежаха тигрите.
Внезапно чу някакви викове и се обърна. Присви очи. Някой тичаше към него. Опита се да замахне…
Беше Бет. Прегърна го, докато падаше.
Глава 38
Лицето на Императора беше студено. Махони стоеше пред него, замръзнал в стойка „мирно“.
— Всички следи от АМ2 са унищожени?
— Тъй вярно, сър!
— И Вулкан е с ново правителство?
— Тъй вярно, сър!
— А Торесен?
— Мъртъв, сър.
— Не заповядах ли да бъде заловен жив?
— Тъй вярно, сър!
— Тогава защо заповедта ми не е изпълнена?
— Няма извинения, сър.
— Нямало извинения? И това ли е всичко, което можеш да ми кажеш? Че няма извинения?
— Никакви, сър.
Махони надвисна над Стен, който полагаше неимоверни усилия да заеме стойка „мирно“ — нещо много трудно, когато си овързан с бинтове от главата до петите и си в болница, при това на системи.
— Току-що бях при Императора.
Стен зачака.
— Той сподели с мен някои доста гръмки коментари. Особено, боец, за дреболията с прякото неподчинение на заповеди. Имперски заповеди.
Стен си внуши, че е успял да застане „мирно“, пое си дълбоко дъх и се подготви за най-лошото. Екзекуция, най-вероятно.
— Имате ли да кажете нещо в своя защита, лейтенант?
Стен имаше. Но размисли добре. Защо да си хаби дъха? Той вече беше осъден…
— Чакам отговора ви, лейтенант.
— Моля за извинение, сър — изхъхри Стен. — Но вие току-що ме нарекохте лейтенант.
Махони се засмя и седна на ръба на болничното легло.
— Пряко нареждане на Императора, момко. — Бръкна в куртката си и извади сребърни нашивки и ножа на Стен. Постави ги на леглото.
Стен беше сигурен, че или сънува, или Махони се е побъркал, или и двете едновременно.
— Но аз мислех, че…
— Шефът беше по-щастлив от телешка мръвка, напъхана в печено зеле — каза Махони. — Колкото до онези заповеди, той премисли. Но не му остана време да стигне до теб.
— Искал е Торесен да бъде убит?
— И то по най-лошия начин. Това ми спести куп обяснения.
— Да, но това повишение… Аз не ставам за офицер.
— Виж, тук съм напълно съгласен. Но Императорът смята друго. А един добър воин винаги се подчинява на командира си. Така ли е, лейтенант?
— Във всеки случай почти винаги — каза Стен и се ухили.
Махони стана.
— А какво ще стане с Бет? — попита Стен.
— Освен ако ти нямаш някакви възражения — каза Махони, — тя ще се включи в екипа на „Богомолка“.
Стен нямаше абсолютно никакви възражения.
Вечният император с благоговение изтри прахта от бутилката, отвори я и наля здравословни дози в двете чаши. Махони вдигна едната и огледа съдържанието й с подозрение.
— Пак ли скоч, шефе?
— Да. Само че този път е истински.
— Откъде?
— Не казвам.
Махони отпи. И се задави.
Вечният император гаврътна чашата си и примлясна, наслаждавайки се на вкуса.
— Точно както трябва да е.
И си наля отново.
— Ти нали се погрижи за всичко? По случая Стен?
— Точно както ми нареди, шефе.
Императорът се замисли за миг.
— Уведомявай ме как се справя. Струва ми се, че Стен е момче, от което може да излезе нещо. Заслужава си да го наблюдаваме.
— Безспорно, шефе. Безспорно.
Махони се насили да допие чашата си. След което я протегна за още. В неговата работа човек трябваше да е сигурен, че шефът му е доволен.
А Вечният император мразеше да пие сам.