И господин Уикънс отново се загърна в наметалото.
— Тук горе е студено. Не е ли по-добре да тръгваме? Утре цял ден ще можеш да разглеждаш какво има отвъд Стената, която обгражда Света.
— Нека почакаме да се вдигнат облаците — помоли дяволито Порджи. — Иска ми се да погледна какво се вижда отгоре, нали ми е за пръв път!
— Може — съгласи се господин Уикънс, — но долу те чака един човек, когото не си виждал отдавна. Ако се забавим, той ще започне да се тревожи.
Порджи го погледна в недоумение.
— Не познавам никого в Отвъдния свят — каза той. — Аз не съм…
И изведнъж се сепна. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне.
— Възможно ли е да ме чака баща ми?
— А кой друг? Баща ти дойде при нас по лесния начин, взехме го. Хайде да вървим и да му покажем какъв човек е станал синът му. Готов ли си?
— Готов съм — отвърна Порджи.
— Тогава ми помогни да замъкнем твоето изобретение до вътрешния край на Стената и да го бутнем. На сутринта хората ще намерят парчетата и ще си припомнят как постъпва Черния човек с онези, които правят машини, вместо да си гледат работата. Ще подействува здравословно на Малкия булдог и бандата.
Господин Уикънс отиде до разбития Орел и започна да го влачи.
— Почакайте — обади се Порджи. — Оставете на мене.
Втренчи поглед в изпотрошения планер, докато очите започнаха да го смъдят. После се съсредоточи върху образа му и се напрегна.
Бавно, като постепенно овладяваше машината, Порджи я накара да се вдигне, докато планерът се понесе във въздуха, леко полюшван от нощния ветрец, който духаше над голямата Стена. После Порджи му придаде силен тласък, планерът се отдалечи над пропастта и тогава момчето го освободи от мислите си.
Учителят и ученикът, стояха редом и мълчаха, докато гледаха как Орела забива нос и се носи надолу със счупени крила. Когато се загуби в тъмнината, господин Уикънс прегърна Порджи със силните си ръце и уверено го поведе към външния край на Стената.
— Чакайте малко — каза Порджи, защото си припомни деня в кабинета на учителя, когато лесковата пръчка послушно се беше вдигнала във въздуха. — Щом сте от Отвъдния свят, как така можете да правите магии?
Господин Уикънс се засмя.
— О, аз съм роден вътре. За пръв път се прехвърлих през стената, когато бях малко по-голям от тебе.
— С планер ли? — попита Порджи.
— Не — отвърна Черния човек и лицето му беше напълно сериозно. — Успях да уловя няколко орела.
1953