— Ааа, Егор Никола-аич — пропя отец Христофор. — Господин Ломоносов!
— А, господа дворяни! — рече Кузмичов. — Заповядайте.
Егорушка свали палтото, целуна ръка на вуйчо си и на отец Христофор и седна до масата.
— Е, как стигна, puer bone9? — обсипа го с въпроси отец Христофор, като му наливаше чай и по навик лъчезарно се усмихваше. — Май ти омръзна, а? Да не дава Господ да пътуваш с керван или с волове! Пътуваш, пътуваш, прости ме, Боже, погледнеш напред, а степта все тъй обширна, каквато си е била — краят й не се вижда! Не пътуване, а истинско наказание. Защо не си пиеш чая? Пий! А ние тука без теб, докато ти се влачеше с кервана, свършихме всички работи от добре по-добре. Слава Богу! Продадохме вълната на Черепахин, и то така, както да даде Бог всекиму… На сметка.
Още като зърна близките си, Егорушка изпита непреодолима потребност да се оплаче. Той не слушаше отец Христофор и си блъскаше главата откъде да започне и от какво всъщност да се оплаче. Но гласът на отец Христофор, който му се струваше рязък и неприятен, му пречеше да се съсредоточи и объркваше мислите му. Без да поседи и пет минути, той стана от масата, тръгна към дивана и легна.
— Виж ти! — учуди се отец Христофор. — Ами чаят?
Като мислеше от какво да се оплаче, Егорушка долепи чело до гърба на дивана и изведнъж заплака.
— Виж ти! — повтори отец Христофор, надигна се и тръгна към дивана. — Георгий, какво ти е? Защо плачеш?
— Аз… аз съм болен! — проговори Егорушка.
— Болен ли? — смути се отец Христофор. — Това вече не е хубаво, братко… Бива ли на път да се разболява човек? Ах, ах, бива ли тъй, братко… а?
Той допря ръка до главата на Егорушка, пипна бузата му и каза:
— Да, главата ти гори… Сигурно си се простудил или си ял нещо… Уповавай се на Бога.
— Да му дадем хинин… — каза смутено Иван Иванич.
— Не, добре ще е да хапне нещо топличко… Георгий, искаш ли супичка? А?
— Не… не искам… — отвърна Егорушка.
— Ама да не те тресе?
— По-рано ме тресеше, а сега… сега имам температура. Всичко ме боли…
Иван Иванич пристъпи до дивана, пипна главата на Егорушка, смутено изохка и се върна до масата.
— Виж какво, я се събличай и лягай да спиш — каза отец Христофор, — трябва да се наспиш.
Той помогна на Егорушка да се съблече, даде му възглавница и го покри с одеяло, метна върху одеялото палтото на Иван Иванич, после се отдалечи на пръсти и седна до масата. Егорушка затвори очи и начаса взе да му се струва, че не е в стаята, а до огъня на големия път; Емелян махна с ръка, а Димов със зачервени очи лежеше по корем и насмешливо гледаше Егорушка.
— Бийте го! Бийте го! — извика Егорушка.
— Бълнува… — проговори полугласно отец Христофор.
— Ядове! — въздъхна Иван Иванич.
— Ще трябва да го разтрием със зехтин и оцет. Ако е рекъл Бог, до утре ще се оправи.
За да се отърве от неприятните видения, Егорушка отвори очи и се загледа в огъня. Отец Христофор и Иван Иванич вече бяха изпили чая си и шепнешком говореха за нещо. Първият щастливо се усмихваше и очевидно не му излизаше от ума колко на сметка е продал вълната: веселяха го не толкова парите, колкото мисълта, че като пристигне вкъщи, ще събере цялото си голямо семейство, лукаво ще намигне и ще се разсмее; изпърво ще излъже всички и ще им каже, че е продал вълната на загуба, после ще подаде на зет си Михайло дебелия портфейл и ще каже: „На, вземи! Ето как трябва да се вършат тия работи!“ А Кузмичов не изглеждаше доволен. Лицето му както преди изразяваше делова сухост и загриженост.
— Де да съм знаел, че Черепахин ще даде такава цена — говореше той полугласно, — тогаз нямаше да продам у дома на Макаров ония триста пуда! Тю, да му се не види! Но кой да знае, че тука са вдигнали цената?
Един човек с бяла риза прибра самовара и запали кандило в къта пред иконата. Отец Христофор му пошепна нещо на ухото; онзи направи тайнствена физиономия като заговорник — разбирам значи, — излезе и като се върна след малко, сложи под дивана гърне. Иван Иванич си постла на пода, прозина се няколко пъти, лениво се помоли и легна.
— Мисля утре да ида на черква… — рече Христофор. — Имам един познат свещеник. Добре ще е да се обадя на владиката след литургията, ама разправят, че бил болен.
Той се прозина и угаси лампата. Сега светеше само кандилото.
— Разправят, че не приемал — продължи отец Христофор, като се събличаше. — Тъй и ще си замина, без да го видя.
Свали кафтана и Егорушка видя пред себе си Робинзон Крузо. Той разбърка нещо в една паничка, приближи се до него и зашепна: