— Ломоносов, спиш ли? Я стани! Ще те поразтрия със зехтин и оцет. Помага, ти само се уповавай на Бога.
Егорушка бързо се изправи и седна. Отец Христофор му свали нощницата и като се свиваше и дишаше на пресекулки, сякаш и него го беше гъдел, започна да му разтрива гърдите.
— Во имя отца и сина и святаго духа… — шепнеше той. — Легни по корем!… Ха така. Утре ще си здрав, само занапред не съгрешавай… Париш като огън! Май сте били на път по време на бурята?
— Бяхме.
— Че как няма да се разболееш! Во имя отца и сина и святаго духа… Как няма да се разболееш!
Като го разтри, отец Христофор му облече нощницата, зави го, прекръсти го и се отдалечи. После Егорушка го видя как се молеше Богу. Навярно старецът знаеше наизуст твърде много молитви, защото дълго стоя и шепна пред иконата. Като се помоли, той прекръсти прозорците, вратата, Егорушка, Иван Иванич, легна без възглавница на диванчето и се покри с кафтана си. Часовникът в коридора удари десет. Егорушка си спомни колко много време още остава до сутринта, тъжно долепи чело до облегалката на дивана и вече не се мъчеше да се отърве от мъгливите потискащи видения. Но утрото настъпи много по-рано, отколкото си мислеше.
Струваше му се, че не е лежал дълго време, долепил чело до облегалката на дивана, но когато отвори очи, от двата прозореца на стаичката вече се спущаха към пода полегати слънчеви лъчи. Отец Христофор и Иван Иванич ги нямаше. В стаичката беше разтребено, светло, уютно и миришеше на отец Христофор, от когото винаги лъхаше на кипарис и на сухи метличини (вкъщи той правеше от тях ръсила и украшения за иконостаса и затуй цял миришеше на метличини). Егорушка погледна възглавницата, полегатите лъчи, ботушите си, които сега бяха изчистени и стояха чинно до дивана, и се засмя. Изглеждаше му странно, че не е върху денк, че наоколо всичко е сухо и по тавана няма мълния и гръмотевици.
Скочи от дивана и започна да се облича. Чувстваше се прекрасно; от вчерашната болест бе останала само малка слабост в краката и врата. Значи зехтинът и оцетът бяха помогнали. Спомни си парахода, локомотива и широката река, които бе зърнал вчера, и сега бързаше по-скоро да се облече, за да изтича до пристанището и да ги види. Когато вече измит обличаше алената си риза, ключалката изведнъж щракна и на прага се показа отец Христофор със своя цилиндър, с тояжка и кафяво копринено расо върху ленения кафтан. Засиял в усмивка (старците, които току-що са се върнали от черква, винаги излъчват сияние), той сложи на масата просфора и някакъв пакет, помоли се и рече:
— Бог е милостив! Е, как си?
— Сега съм добре — отвърна Егорушка и му целуна ръка.
— Слава Богу… Пък аз идвам от литургия. Ходих да се видя с един познат свещеник. Канеше ме у дома си да пия чай, ама не отидох. Не обичам да ходя по гости рано сутрин. Кой както знае!
Той свали расото, поглади се по гърдите и без да бърза, разгърна пакета. Егорушка видя ламаринена кутийка с хайвер на зърна, парче сушена риба и франзела.
— Минах покрай рибарницата и купих това — рече отец Христофор. — В делничен ден не бива да си позволява човек такъв разкош, ама си помислих, че вкъщи има болен, та май е извинително. А хайверът е хубав, от есетра…
Прислужникът с бялата риза донесе самовар и поднос със съдове.
— Хапни — рече отец Христофор, като намаза хайвер върху филия хляб и го подаде на Егорушка. — Сега хапвай и се разхождай, пък ще дойде време и да се учиш. Гледай да се учиш прилежно, че да излезе човек от теб. Каквото трябва да се учи наизуст, учи го наизуст, а дето трябва да се разкаже вътрешният смисъл със свои думи, без да се засяга външният, там със свои думи. И се старай да научиш всички науки. Някой знае отлично математиката, пък за Пьотър Могила10 не е чувал, а друг знае за Пьотър Могила, ама не може дума да обели за луната. Ти недей така, старай се да разбереш всичко! Изучи латинския, френския, немския… географията, то се знае, историята, богословието, философията, математиката… А когато изучиш всичко, полекичка, с молитва и усърдие, тогава постъпи на служба. Когато знаеш всичко, на всяко поприще ще ти е лесно. Ти само се учи и благодат събирай, а Бог ще ти посочи какъв да станеш. Доктор ли, съдия ли, инженер ли…
Отец Христофор намаза върху един залък малко хайвер, сложи го в устата си и рече:
— Апостол Павел казва: „На учения неестествени и ялови не се посвещавайте.“ Разбира се, ако е за черни магии, пустословие или да викаш духове от оня свят като Саул, или да учиш такива науки, че от тях да няма полза нито за теб, нито за хората, по-добре да не учиш. Трябва да възприемаш само онуй, що е от Бога благословено. Съобразявай се… Светите апостоли са говорили на всички езици — и ти учи езици; Василий Велики е учил математика и философия — и ти учи, свети Нестор е писал история — и ти учи и пиши история. Съобразявай се със светиите…
10
Пьотър Могила (1596–1647) — киевски митрополит, основател на Киево-Могилянската академия.