Тя не можа да я намери, затова Петрович хвана нейната, дори само за да й попречи да се размахва наоколо. Почувства кожата й върху своята. Тя го опари, но той в никакъв случай не изпитваше желание да блокира тази болка.
Отвори вратата към останалата част на апартамента. Люси имаше своя стая, а Маса спеше на едно реквизирано армейско походно легло, скрито зад параван. Валентина се беше изпънала на дивана, завита с одеяло. Калашникът й беше подпрян с дулото нагоре до открехнатия прозорец и отворените й очи отразяваха и най-слабия проблясък на светлина.
Петрович й махна с ръка и Валентина примигна. Досега нито веднъж не го беше попитала какво прави и той осъзна, че това не е от безразличие, а израз на доверие, което не можеше да се купи с пари.
Когато излязоха в коридора, лампите доловиха движението им и светнаха. Двамата още се държаха за ръце, което ги накара да се почувстват неловко. Той не знаеше дали ще му е по-трудно да я пусне, или да продължи да я държи.
Тя взе решение вместо него. Стисна леко ръката му и я пусна.
– Вече не сме деца.
Но той се чувстваше точно като дете и се чудеше дали изобщо някога ще порасне. Накрая й обърна гръб и тръгна не към асансьорите, а към аварийното стълбище в дъното на коридора. Бутна вратата и затрополи надолу по студените бетонни стъпала. След като беше слизал толкова много пъти сам, сега звукът от следващите го стъпки му прозвуча странно.
Той подмина табелката, указваща приземния етаж, и продължи надолу към мазето, през пералното помещение, складовата база и електрическите табла, централното отопление и помпите, по тесния коридор, под чийто таван минаваха тръби; той беше толкова нисък, че Маделин беше принудена да върви наведена.
Петрович крачеше решително към заключената врата, която им преграждаше пътя, като междувременно ровеше в чантата за ключовете.
– Минем ли през нея, внимавай къде стъпваш. Малко е хлъзгаво. – Той отвори вратата и в лицата ги удари миризмата на застояла вода и кал. – Ще свикнеш.
Когато навлезе в тъмното пространство, тя отново го улови за ръката; калта жвакаше под краката й.
– Къде се намираме?
– В подземния паркинг на ъгъла на Хайд Парк.
Той се спря, за да настрои зрението си, след което я поведе, джапайки в локвите сред морето от отломки към някакво скеле, което като че ли поддържаше единия от ъглите на тавана. То беше покрито с накъсан син найлон, който Петрович отметна встрани, след което бутна Маделин вътре.
Стената отзад също беше покрита с найлон. Той го повдигна и влезе в пещера с неравни стени, която не би трябвало да се намира там. Найлонът се спусна зад гърбовете им.
Той беше монтирал лампи навсякъде и когато защипа клемите на кабела към акумулатора, те примигнаха и светнаха; редицата от светлини продължаваше някъде навътре и се изгубваше от погледа. Петрович беше изкопал тунел, достатъчно голям, за да може през него да мине наведен човек.
– Делата мои всички със завист погледнете5 – изрецитира той, понеже не се сети какво друго да каже.
5 Цитат от „Озимандий“ на Пърси Шели, превод Илия Люцканов. – Б. пр.
За миг Маделин се спря и се огледа, ококорена от изненада.
– Ти ли си направил всичко това?
– Да.
– И защо не съм разбрала за него, по дяволите?
– Защото много ме бива да си прикривам следите. Колоните, които поддържат тунела, включих към една поръчка, осветлението направих от резервни части, антигравитационните кофи, които използвах за изнасяне на изкопаната пръст, направих сам. Взех назаем няколко лазерни нивелира, за да коригират посоката ми и да ми показват докъде съм стигнал.
Раменете й увиснаха.
– Но аз съм шеф на сигурността.
– Беше – поправи я той и й подхвърли една жълта работническа каска. – Сложи си я. Аз просто не трябва да забравям да се навеждам.
– Не може да си свършил всичко това собственоръчно. Просто е невъзможно.
Петрович се наведе и погледна надолу в тунела.
– Ами щом не съм аз, може би някой магьосник го е направил.
11.
Петрович се вмъкна в коридора и тръгна бавно напред, улавяйки се за металните пръти, които поддържаха тавана. Вместо да тръгне по стръмния наклон с лицето напред, Маделин се обърна и клекна, опипвайки студената влажна скала и калта в търсене на нещо, за което да може да се захване.
Той я изчака на следващото ниво, където тунелът минаваше през дебела тухлена стена.
– От другата страна има праг. Не е висок, но ако не си подготвена за него…