Видя големия орел да профучава като тъмна сянка над главата му. Движеше се по-бързо, отколкото можеше да си представи. Едва успя да вдигне ръка, когато чу вика на Хаджиун и единственият им камък улучи птицата отстрани и осуети удара й. Тя изпищя от гняв, по-силен от този на което и да е друго животно, и Темуджин си припомни, че орлицата е истински ловец. Видя я как се опитва да размаха огромните си криле, за да запази равновесие на перваза. Не му оставаше нищо друго, освен да стои свит в тясното пространство и да се опитва да предпази лицето и врата си от свирепите й нокти. Чу я да крещи в ухото му и усети удара на крилете, после тя падна, като продължаваше да крещи. Момчетата гледаха как орелът се спуска по стръмна спирала надолу, като едва контролира падането си. Едното му крило бе неподвижно, а другото се извиваше и пляскаше в издигащите се нагоре въздушни потоци. Темуджин задиша по-бавно и усети, че сърцето му се успокоява. Имаше орле за баща си, а може би щеше да му бъде позволено да обучи Червената птица за себе си.
Бехтер и Хазар бяха вече при понитата с Темуге, когато Темуджин най-сетне се спусна долу. Хаджиун бе останал с него и му помагаше, доколкото можеше. Така на Темуджин не му се наложи да изложи на риск ценната плячка. Въпреки това, когато най-сетне стъпи на равното и погледна нагоре, върхът му се стори невъзможно далеч и някак чужд, сякаш други момчета го бяха катерили.
— Намерихте ли гнездото? — попита Хазар. По гордите им погледи разбра какъв ще бъде отговорът им.
Хаджиун кимна.
— С две орлета вътре. Надвихме майката и ги взехме.
Темуджин остави малкия си брат да разкаже историята. Знаеше, че останалите няма да разберат какво е да стоиш свит, целият свят да е далеч под краката ти, а смъртта да те блъска по раменете. Откри, че не беше усетил страх, макар че сърцето и тялото му реагираха бурно. На Червения хълм той беше изпитал миг на радост и бодрост, но бе прекалено объркан, за да говори за това — поне засега. Може би щеше да го сподели с Есугей, ако завари хана в по-добро настроение.
Темуге също бе прекарал зле нощта, макар че бе успял да се скрие с понитата и от време на време се беше подкрепял с глътка топло мляко. На четиримата и през ум не им мина да му благодарят, че е видял орела. Не се беше катерил с останалите. Единственото, което получи от братята си, бе силна плесница от Бехтер, когато откри, че Темуге е изпразнил цицката на кобилата му през нощта. Когато потеглиха, малкото момче ревеше с пълна сила, но останалите не показаха никакво съчувствие. Всички умираха от глад и жажда и дори обикновено слънчевият Хазар се намръщи заради лакомията на брат си. Не след дълго го оставиха зад себе си, докато яздеха в тръс през зелената равнина.
Момчетата видяха бойците на баща си много преди на хоризонта да се появят герите на племето. Бяха забелязани почти веднага, щом излязоха от сянката на Червения хълм, и във въздуха се разнесе протяжният писък на рог.
Не показаха нервността си, но присъствието на ездачите тук можеше да означава единствено, че са търсили тях. Всички несъзнателно се приближиха един до друг, щом разпознаха препускащия насреща им Елук. На лицето му нямаше усмивка.
— Баща ви ни прати да ви търсим — каза той, обръщайки се към Бехтер.
Темуджин веднага се наежи.
— И друг път сме нощували навън — отвърна той.
Елук обърна малките си черни очи към него, потърка брадичката си и поклати глава.
— Но не без да предупредите, не в буря и не точно когато майка ви ражда — рязко отсече той, сякаш гълчеше малко дете.
Темуджин видя, че Бехтер пламва от срам, и реши да не дава воля на гнева си.
— Е, намери ни. Ако баща ни е ядосан, това е между него и нас.
Елук отново поклати глава и Темуджин видя злобно пламъче в очите му. Никога не беше харесвал дружинника на баща си, макар да не можеше да обясни защо. В гласа на Елук се долавяше злонамереност.
— От притеснения за вас майка ви едва не изгуби детето си — каза той.
Очите му заповядваха на Темуджин да сведе поглед и момчето усети как бавно се изпълва с гняв. Орлетата до гърдите му вдъхваха кураж. Знаеше, че баща му ще им прости всичко, щом види птиците. Темуджин вдигна ръка, за да спре останалите, и дори Бехтер се подчини на жеста му. Елук бе принуден да обърне понито си към тях. Лицето му бе потъмняло от раздразнение.
— Няма да яздиш с нас, Елук. Връщай се — каза Темуджин. Видя как воинът се напряга и бавно поклати глава. — Днес ще яздим само с орлите — каза Темуджин, без да издава напиращото в него веселие.