— Това ли е тя? — попита той.
Никой не му отговори. Конете на олхунутите в края на лагера цвилеха и тръскаха глави, развълнувани от настъпилата пролет. Последният гер се издигаше върху прашната земя край оградения участък, почернял и без никаква украса. Вратата му не беше боядисана. Това подсказваше, че собствениците не притежават почти нищо друго освен живота си и мястото си в племето. Темуджин въздъхна при мисълта, че ще прекара цяла година в това бедно семейство. Беше се надявал поне да му дадат лък, за да може да ловува. Като видя жилището обаче, разбра, че родителите на съпругата му ще бъдат затруднени дори да го изхранят.
Лицето на Есугей беше безизразно и Темуджин правеше всичко възможно да му подражава пред Енк. Вече беше твърдо решен да не харесва вуйчо си, който го бе посрещнал с такова нежелание. Нямаше да му е трудно.
Бащата на момичето излезе да ги посрещне, като се усмихваше и кланяше. Дрехите му бяха черни от пластове стара мас и прах и Темуджин реши, че той не ги сваля от гърба си независимо от сезона. Онзи отвори беззъбата си уста в усмивка и Темуджин го видя, че смачква в косата си някакъв безименен паразит. Трудно можеше да не се разбунтува след чистия гер, който майка му бе поддържала през целия му живот. Във въздуха се носеше острата миризма на урина, а наоколо не се виждаше дори отходна яма.
Той пое протегнатата черна ръка на мъжа и влезе вътре, за да изпие поредната купа солен чай. Духът му помръкна още повече при вида на разнебитените дървени легла и липсата на украса. На стената висеше един стар лък, лошо изработен и кърпен безброй пъти. Старецът събуди жена си с шамар и я прати да сложи чайника на печката. Очевидно се притесняваше от странниците и непрекъснато си мърмореше нещо.
Енк не криеше радостното си настроение. Усмихна се на голата плъст и многократно поправяната дървена решетка.
— За нас е чест да ни приемеш в дома си, Шрия — каза той на жената, която леко се поклони, преди да сипе соления чай в плитките купи. Доброто чувство за хумор на Енк си пролича още повече, когато се обърна към съпруга й. — Доведи дъщеря си, Шолой. Бащата на момчето каза, че иска да я види.
Жилавият дребен мъж отново показа голите си венци и излезе, като придърпваше широките си панталони на всяка втора крачка. Темуджин чу някой да вика с тънък глас и грубия отговор на стареца, но се престори на глух и прикри слисването си с купата чай. Усещаше, че мехурът му вече е пълен.
Шолой се върна с мърлявото момиче, което продължаваше да се дърпа. Пред очите на Есугей я удари бързо три пъти поред по лицето и краката. В очите й блеснаха сълзи, но тя ги сподави със същата решителност, с която се съпротивляваше на баща си.
— Това е Бьорте — дяволито каза Енк. — Сигурен съм, че ще бъде добра и вярна съпруга на сина ти.
— Изглежда ми малко стара — колебливо изрече Есугей.
Момичето се отскубна от ръцете на баща си и отиде да седне в другия край на гера, колкото може по-далеч от останалите. Енк сви рамене.
— Не четиринадесет е, но още не е пуснала кръв. Може би защото е прекалено слабичка. Разбира се, имаше и други кандидати, но те предпочитат някое кротко момиче пред такава фурия. Идеално ще подхожда за майка на вълците.
Момичето сграбчи една обувка и я запрати по Енк. Темуджин я улови във въздуха и тя го загледа злобно.
Есугей прекоси гера и нещо в него я накара да замръзне. Той беше едър за собственото си племе, а за по-дребните олхунути изглеждаше още по-голям. Протегна ръка, докосна я нежно по брадичката и повдигна главата й.
— Синът ми ще има нужда от силна съпруга — каза той и я погледна право в очите. — Смятам, че тя ще стане прекрасна жена, когато порасне.
Малкото момиче излезе от неестествената си неподвижност и опита да удари ръката му, но той се отдръпна бързо. Усмихна се и кимна.
— Харесва ми. Приемам годежа.
Енк скри яда си зад слаба усмивка.
— Радвам се, че съм открил такава добра невяста за сина ти — каза той.
Есугей кимна, изпъна гръб и се извиси над всички.
— Ще се върна за него след година, Енк. Учи го, но не забравяй, че един ден ще стане мъж и може да реши да се върне, за да плати дълговете си на олхунутите.
Заплахата не остана неразбрана. Отначало Енк стисна челюсти и не отговори. Малко по-късно намери нужните думи.
— Животът в герите на олхунутите е тежък. Ще ти върнем воин, а и съпруга за него.