Тя легна на студената земя и изпухтя. Ако си въобразяваха, че вълчето ще й се качи по същия начин, щеше да остави на мястото на мъжествеността му пънче. Представи си как го отнася като някакъв червен червей, а той тича след нея и си го иска обратно. Разсмя се. Дишането й най-сетне започна да се успокоява. Племето се събуждаше. Имаше работа за вършене около герите и стадата. Баща й беше достатъчно зает с ханския син, но тя трябваше да е наблизо, ако решеше да й заръча да щави кожи или да плъсти вълна. Всички щяха да имат работа, докато се острижат овцете, и отсъствието й щеше да означава още пердах.
Седна в тревата, откъсна един стрък и го задъвка. Темуджин. Повтори името на глас. Означаваше мъж от желязо — добро име, но той беше трепнал под ръката на баща й. Беше по-малък от нея, още се страхуваше. И тя щеше да се омъжва за този? Това ли беше момчето, което щеше да я дари със силни синове и дъщери, способни да тичат като нея?
— Никога — каза на глас, загледана в течащата вода. Импулсивно се наведе напред и се взря в размазаното си отражение. Това лице може да е на всеки, помисли си тя. На всеки, който реже косата си с нож и е мърляв като пастир. Вярно, не беше красавица, но ако тичаше достатъчно бързо, никой нямаше да успее да я хване.
Темуджин изтри потта от очите си под обедното слънце. Стомахът му къркореше. Майката на Бьорте бе кисела и неприятна като съпруга си и имаше същия остър поглед. Той се ужасяваше от мисълта да има толкова грозна и навъсена жена. За закуска Шрия му беше дала купа солен чай и парче сирене, дълго колкото палец и твърдо като кост. Наложи се да го пъхне в устата си и да го смуче, но то започна да омеква едва по обед. Шолой получи три топли пити безквасен хляб и овнешко с подправки и запрехвърля мазната храна от ръка на ръка, за да стопли пръстите си. От миризмата устата на Темуджин се напълни със слюнка, но Шрия ощипа корема му и заяви, че може да пропусне няколко хранения. Това беше обида, но една повече или по-малко нямаше никакво значение.
Докато Шолой смазваше кожи и проверяваше копитата на олхунутските понита, Темуджин носеше огромни бали с вълна на жените, които ги разстилаха върху стари платна. Балите бяха по-тежки от всичко, което бе вдигал досега, но успя да ги пренесе със залитане през лагера, привличайки погледите и възбуденото дърдорене на малките деца. Прасците и гърбът започнаха да го болят още преди края на втория курс, но не му позволиха да спре. Около десетата бала Шолой бе прекъснал своята работа, за да следи плъстенето. Темуджин видя, че някои от мъжете се усмихват и се обзалагат помежду си. Олхунутите май се обзалагаха за всичко, но това вече не го интересуваше, защото най-сетне краката му се подгънаха и той падна. Никой не дойде да му помогне. Докато се изправяше под мълчаливите погледи на олхунутите, той се отчая, както никога досега. На нито едно от техните сурови лица не прочете съжаление. Най-сетне се изправи, усети как тяхната неприязън подхранва духа му и вдигна глава. Макар потта да смъдеше в очите и всеки дъх да изгаряше дробовете му, той се усмихна. Забеляза доволно, че някои от тях извръщат погледи, макар че повечето присвиха очи.
От промяната в израженията им разбра, че някой го приближава. Стоеше, като придържаше балата на едното си рамо. Усети се уязвим и се обърна да види какво е привлякло вниманието на тълпата. Разпозна братовчед си. Коке се наслаждаваше на момента. Юмруците му бяха отпуснати, но не беше трудно да си представи как се забиват в незащитения му стомах. Темуджин се опита да стегне корема си и усети, че трепери от изтощение. Балата го притискаше с тежестта си, краката му бяха необичайно слаби. Изгледа студено приближаващия Коке, правейки всичко възможно да го накара да загуби присъствие на духа.
Номерът не успя. Коке вървеше със светнали очи и заплашителен вид, следван от няколко свои връстници. С периферното си зрение Темуджин видя, че възрастните се побутват един друг и се смеят. Изстена мислено и му се прииска да имаше нож, за да изчегърта наглостта от лицата им. И Бехтер ли беше търпял такива страдания? Никога не бе споменавал за това.